Все се каня някой път да споделя моят опит, но не намирам време да седна и да понапиша нещо по-дълго. В случая може би става дума само за участъкът Ком – Лакатник, но се спомена и за целият маршрут. Ще споделя нещо, което въпреки многото писания по въпроса в клуба, досега не съм срещал. Или поне не се сещам за това. Става дума за следното:

Когато преди доста години (всъщност седем! – как отчайващо лети времето) се заехме с един приятел да си организираме преминаването по маршрута, подхванахме нещата доста отдалеч – още от нова година. Основният проблем както всеки се сеща, е финансов. Затова започнахме да се зареждаме с консерви отрано. И предприехме следната тактика:
1.Две седмици преди да тръгнем, изнесохме по една раница с храна за една седмица напред на хижа в Троянския балкан, чиито хижар ни беше познат. Направихме и договорка с него по времето, когато ще преминем, да докара до хижата хляб и малко зеленчуци, защото това беше единственото ни слабо място.
2.Няколко дни преди началото изпратихме колети с храна “до поискване” до гарите Лакатник и Кръстец. Така разстоянието до Лакатник минахме с малко багаж.
3.Седмица след нашето тръгване познати изпратиха колети с храна и палатки “до поискване” и до Котел. Така подсигурихме храната и нощувките до морето. А между другото, храната, с която се оказа, че сме се презапасили с лакатнишкия колет, също изпратихме “до поискване” до Котел от село Лакатник!
4.Така подготвената организация позволи да зареждаме с храна четири пъти, което означаваше на гръб да се носи храна за не повече от седмица, че и по-малко. Което си е в рамките на нормалното и поносимото. А по пътя не сме се отклонявали от маршрута за да решаваме този проблем. Графикът ни беше за три седмици и почти го спазихме – с един ден закъснение, поради лошо време.
5.Оказа че, че оптималният брой газови котлони, необходими при това начинание, е по един на двама души. И не си мислете, че са излишни, защото топлата храна и напитки, особено в някои ситуации, са много важни.
6.Горното важи и за палатките – една на двама, което като се разпредели, си е направо нищо. И е препоръчително да са качесвени, да съхнат бързо и да са здрави. Нас ни валя силен дъж точно в края на прехода към морето, за щастие само нощем. А е необходимо да са здрави, защото се налага да издържат нападенията на животни, когато се нощува близо до някое село.
7.Прежалете обувките, с които тръгвате! След приключването на прехода стават само за боклука. Или за личния ви музей, ако смятате да правите такъв след време! Всъщност в днешно време има и качествени обувки, може и някои да оцелеят.
8.Мога да продължа да давам акъл, но мисля, че най-същественото казах. Мисля, че е излишно да се натяква за добре заредена аптечка, удобна раница, дъждобран, шапка и ръкавици, независимо, че е Юли или Август, компас,осветление с достатъчно резервни батерии и крушки (резервни може да се пуснат с колетите), и т.н. А и мобилният телефон не е излишен. В днешно време това вече не е лукс и може да се осигури един за групата.
9.И май взех да прекалявам с поученията, стига толкова, да не стана досаден.


Надявам се, че бях полезен поне с малко!

Успехи!
Ясен