Хванахме си бързия влак за Копривщица, което се оказа поскъпнало и безсмислено начинание, щото после рейсът от гарата до града чака половин час да се дотътри пътническият влак от София.

Към 9,45 тръгнахме от града и за около 2 часа бяхме на Богдан. Там всичко е съборено и окрадено - още един повод да си мислиш, че тая държава никога няма да тръгне към добре. Горите и поляните наоколо са горели и се изкачваш на билото по леко обиколен маршрут в странна жълта-черна-жълта маркировка и дървени табели на стратегическите места.

От х. Богдан продължихме за Средногорец за още час и 20. Там имаше пиющи + банда селски рокери с 40-годишните им съветски машини. Тръгнахме по заснежения път за Чивира, но после решихме, че той не е правилният и за по-сигурно превалихме билото и излязохме на пътеката от Богдан за Чивира. Стигнахме за още час и нещо. Имаше отбор пенсионери с огромен бус Мерцедес, които ние се учудиха, щом ние запрашихме за Барикадите.

Пътеката беше добре маркирана, макар че на две стратегически места всичко беше въпрос на усет да намериш правилната посока ;-) След още час и нещо стигнахме до екс-хотела на Балкантурист, който ме изкефи с преписването от онзи американски хълм с главите на президентите. Тук обаче бяха издялали в морените главите на местния партизански отряд. Беше към 17 часа и от уж пустата сграда изскочи мутроподобен орангутан, който ни каза, че до Бунтовна има час. Ние хич и не мислехме да оставаме на Барикадите, макар че от това място може да стане симпатично хотелче, ако го постегнат, както си е било.

След поредното лутане на горско кръстовище, което беше грешно маркирано, слязохме на Бунтовна точно в 18,30. Това е яко място, на което пращаха на лагер само най-добрите пионери по мое време. Има две хижи като възрожденски къщи, в едната е кръчмата-купчийница. От другите две хижи, в стил "комфортна хижа от 70.те години", работи само едната, където се спи за 4 кинта. Гледката към равнината, обхваната от пожар, беше впечатляваща.

На другия ден се измъкнахме последни в посока Стрелча по дълъг и прашен билен път, но за около три часа и нещо бяхме долу и оттам едно мудно изнасяне през Панагюрище до София - мъка. Дори междуградският транспорт вече се скапал съвсем ;-(

Сега се кефя на кафевия си тен и се надявам все пак да падне още веднъж снежец за едни последни ски.

К.