- пета.. Така де, двама вече са група ;)

Аз бях решила да тръгна обратно към “Добрила” в търсене на една изчезнала фланелка… Уви, не се намери:( Евентуално за онези, които са гледали “Боен клуб”: тя ме притежаваше…
Та в компанията на Moon хванах отново гората. Пътеката, гледана на дневна светлина, ме изпълни с уважение към прехода от предната нощ… току цъках и отбелязвах възможните още препъни-дървета и търкулни-дерета.
Пътят от Големия купен нататък ми беше непознат.. Предишния ден с Алина и Наско бяхме минали доверчиво и неволю по непредвиден от Ясен маршрут /той мисля изброи 9/ - по билото до вр. Левски и оттам по браздите, подсичащи върха от юг до Големия купен, където вече хванахме дирите на правилната пътека. Че тръгнахме късно беше казано, но пък не сме и тичали. Само по нанадолнищата и само по светло ;)

С мързеливи на времена крачки и също такива приказки с Moon стигнахме “Добрила” все по хоризонтал за 4 часа и половина, а оттам лифта – само на 20 мин. Наложи се доста да почакаме и на двете станции, но возенето си струваше: слънце, южен вятър и облаци на захарен памук. Гледката разнообразяваха трима парапланеристи, които направиха щото сърцето ми да премалее от искрена завист. Все пак, човек не бива чак толкоз да придиря на въздухоплавателното си средство.
Изсипахме се от лифта с усещането за цялата си тежест и се завлачихме в посока центъра на Сопот. Пътьом случихме на манастира “Възнесение господне” /възстановена сграда/, в който е служил дякон Левски. Изографисан е наново едва през ‘70-те. Не забелязах никакви следи от опушване, които да посмекчат пръкналото се непочтително сравнение с цветовата гама на комиксите.
Явно доволни, че сме се отчели криво-ляво и откъм култура, запълнихме оставащото до рейса и влака време с несъществени за темата, но приятни занимания.

Отн. сбирката и участието на пловдивската група:
...или поне за 1/3 от нея ;)
Тя, 1/3-та, се смъкна в столовата по време, когато вниманието беше насочено главно към закуската... Май идентифицира само ИПИ и Сибирски (по безспорните и в двата случая отличителни белези ;) Може и да е пропуснала нещо от официалната част, сред повечко хора трудно се ориентира.
Все едно, компанията и двете посоки беше приятна. Надявам се да се порадвам отново на такава, още повече, че собствената ми взе леееко да ми поомръзва.

Long easy strides on my way to Nowhere