Продължих по хоризонталната пътека по посока х. Добрила до подножието на вр. Голям купен. Оттук се изкачих на премката между Кръстците и Костенурката. Пътеката е маркирана със зелена маркировка. От това място имаше два варианта накъм Троянския манастир - през х. Амбарица и през местн. Новоселски поленици и спускане оттам към х. Яворова лъка. Избрах втория вариант, по който не бях минавал. Северният склон "гъмжеше" от всички разновидности на боровинката - черна, синя, червена, което разбираемо затрудняваше ходенето, но пък не се оплаквах. Пътеката се вижда от билото как подкосява склона на Жълтец, но докато се стигне до това място се заобикалят няколко дълбоко всечени дерета. Не искам да ви казвам, че е страшно красиво, просто определено си заслужава да се мине по тази пътека! Последната е на места силно всечена в терена, над нея са скали, а отдолу пропасти. Предполагам че през ранната пролет на доста места има преспи, които правят преминаването невъзможно, пък и много опасно.

Новоселските поленици представляват широко затревено било, в източния склон на което има овчарници с масивна жилищна сграда. На съседното, още по на изток било е хижа Плавен. Тук е разклон, направо е коловата маркировка към х. Я. лъка, а на надясно - към х. Плевен. Малко по-надолу коловете свършват и се навлиза във вековна букова гора. Тук маркировката става жълта и е много добре поставена, но пътеката е слабо очертана, явно не минават много хора по нея. Слиза се доста стръмно по вододелно ръбче, разделящо два от притоците на р. Краевица (самата тя десен приток на р. Черни Осъм). Отвсякъде се чува подвикване на дървосекачи, една болна тема за троянци: сече се стара държавна и манастирска гора под предлог за "санитарна сеч". По р. Краевица и притоците й има коларски пътища, водещи доста нависоко, единият чак до под Кръстците. Маркировката излиза точно там, където двата притока се събират и се поема по шосето. Разклонът от шосето към пътеката не е маркиран, явно са отсекли някое дърво.

Поех по коларския път надолу, по едно време се изля летен порой, но докато извадя дъждобрана - спря. Неусетно захласвайки се по къпиновите плантации покрай пътя стигнах до масивна постройка, за която основателно предположих, че е хижа "Яворова лъка". Представлява масивна триетажна сграда, изоставена и поразграбена. Доколкото разбрах се води дело м/у БТС и Ловно-рибарския съюз, който я е построил. Единственото, което пречи да се доограби е, че зоната е вододайна, с КПП в местн. Смесите.

Продължих по шосето надолу и по картата на Троянския балкан се ориентирах за мястото където да завия надясно към Зелениковския манастир. По изключително стръмен дърварски път, а след това и по пътечка за около половин час стигнах до манастира. Зелениковският манастир църковно-административно не е самостоен манастир, а е скит (усамотено поделение на манастир) на Троянския. От 15 години домакин на скита е Дана Мичковска, която от 1960 г. в продължение на 25 години е била хижарка на Амбарица.

Тук заварих група троянски туристи и с тях слязох до м. Смесите, откъдет с тяхната кола слязох в с. Черни Осъм. Тук има няколко частни хотелчета, но леля Дана ми препоръча това на Радю Минчев - Шерпа хотел, в центъра на селото. Радю Минчев е известен планинар, алпинист и познавач на района - автор е на книгата "Черни Осъм" от Малка туристическа библиотека.

Селото е известно с две неща: с Природонаучния си музей и с Националното училище за планински водачи http://www.mgs.dir.bg/. Доста необичайно за българските условия музеят бе отворен в 8,00 ч сутринта. Заслужава си да се посети - въпреки, че е малък е доста добре уреден. До него е училището за планински водачи - днес се откриваше учебната година и новите ученици се бяха събрали в двора. Мъж на средна възраст, може би директорът, се бе покачил на стълбите и попита кой ще иска да ходи на първия поход - до вр. Мусала - може би по-малко от половината дигнаха ръце. "И никой да не се катери на изкуствената стена без мое разрешение и осигуровка, защото иначе..." - допълни назидателно той. Оттук Троянският манастир е близо - 9,00 ч бях в него. За съжаление беше пусто - въпреки днешния голям църковен празник, ми обясниха, че службата била минала; явно са я претупали по късата процедура. Манастирът е почти пуст - има само трима монаси, имащи доста лоша слава сред местното население.

Съвсем близо до манастира е Изложбата на народните занаяти в Орешака - в няколко павилиона са изложени интересни етнографски образци. Поразгледах Троян, след което с автобус слязох на разклона за с. Сливек, където някога е имало известен манастир - нар. "Ястреб", останали са само останки. Оттук пеша през квартал Вароша влязох в Ловеч.

С поздрави,
Турист