Край язовир Въча ядох диня миналото лято. Избрах да я заколя на един трудно достъпен сипей високо над повърхността на водата точно над плуващите къщички от курортно-летовищен тип. Изглеждат частни, вероятно мутрашки. В шубраците заварих баща и син пловдивчани да се занимават с несанкциониран риболов, разменяйки си позивни на арменски. Проломът като цяло е много красив, а тесният път - слабо натоварен. Повърхността на язовира е трудно достъпна от пътя заради стръмните склонове на долината. Не липсва и дежурната монументална комунистическа изцепка - този път за отряд Антонивановци.