След хижа Рудината към Звездец има няколко места, на които трябва да се внимава.

Първото е на седловината Равно буче южно под хижата. След като наклона надолу свърши и се излезе на равно, пътеката леко завива наляво - на изток. Това е посоката за село Бойковец, и не е за Чавдар/Звездец. Там е гъста гора и едва забележимата правилна пътека продължава леко надясно. Разклонът е до едно дърво, май джанка беше, и като че ли има остатъци от табели. В продължение на 100-200 метра пътеката е слабо очертана, отдясно има гъста борова гора, там не трябва да се ходи. Прави се една слабо изразена дъга, отворена на изток, пътеката добива вид и плавно се появява наклон. Започва да се траверсира от североизток връх Венеца. Той от хижата се вижда идеално. Постепенно със серпентини се излиза на североизточното рамо на върха (не на него самия.) Там има разклон - ако се тръгне точно по билото се отива на върха. Но правилното е хоризонтален траверс в посока юг. Заобикаля се началото на едно дере и в посока изток се излиза на поляните източно от Венеца.

По-нататък се излиза на обширна поляна, в средата на която има извор и може де се вземе вода. Хубавото място за пикник обаче не е тук, а на 500 метра по-надолу, като се върви по път покрай малка рекичка. Там е втората поляна и пътят за Чавдар я заобикаля отдясно изкачвайки се. Друг път в ляво се спуска към гората (той е за Бойковец). Малко преди края на поляната по левия път има маса с пейки, с огнище и със страхотен извор с голям дебит на водата. Продължаването от това място за съединяване с десния път е точно нагоре по пътека през гората.

По десния път се върви около километър нагоре, с неголям наклон. Когато теренът се изравни, следва пак плавен завой надясно и след рядка букова гора се стига до началото на гъста борова гора. Тук е необходимо внимание. Пътеката влиза в гората и входът й трябва да се търси. Посоката по мой спомен е юг. Влезе ли се в гората, пътеката е ясна.

На изхода от гората: там има мочурливи места и след тях се излиза на хубава поляна с отделни букове. Това е Въртележката. В посока югоизток и наклон нагоре поляната се пресича, докато се излезе на билото. Там има горски път. При ясно време, може да се върви по него и да се следва точно билото, което в края на краищата се свързва с главното старопланинско било на връх Звездец. При мъгла се следва плътно гората, която се пада отляво - иначе може да се отзовете на Арабаконак, вместо на Чавдар. Самия връх Звездец може да не се качи, а да се пресече северното му рамо. Веднага след това той се траверсира сравнително ниско от източната му страна в посока юг; има много успоредни пътеки, минава се през дере и след него се оформя горски път. Този път излиза на главното било източно от върха.

От тук нататък по мое мнение се иска талант за объркване. Върви се по билото надолу до седловината на Етрополски проход. Там е пътят от село Стъргел за Етрополе. По този път на север се стига до хижата Звездец. Както се оказва няма смисъл да се ходи там защото военните не пускат. От седловината тръгва път успоредно на билото от южната му страна. Той тостепенно слиза и се отдалечава от него. Няма отклонения, или ако има, то те очевидно си личат, че не са правилния път. Този път завършва на хижа Чавдар.

От Чавдар пътят за изнасяне от планината е към Буново-гарата-влака-София.

От Чавдар нагоре - североизток тръгва пътека, преминаваща по поляни и букова гора за главното било. Там може да се продължи на изток по него покрай паметника на руските войници, да се подмине от юг връх Баба (забранен за цивилни), да се качи следващия връх Говедарника, да се отиде към хижа Мургана, към Кашана ...... към ... към .... нос Емине.

Чао, приятна събота и неделя, отивам да си карам Cross-чето.