|
|
| Тема |
 Сталинското отношение към природата |
|
| Автор |
Acпapyx () |
|
| Публикувано | 14.05.01 12:32 |
|
|
|
Eх... да погледнем нещата първо и от друга страна: Има и такъв род хора - пенсионирани вече бивши специалисти, които цял живот са си мечтали за нещо и с годините ядът им, че то все не излиза на дневен ред, все повече бетонира в мозъка убеждението, че са прави, довеждайки идеята до идея-фикс. Най-безобидният начин за освобождаване на психическото напрежение е чрез статия в някой вестник, непременно като дописка (без някой да я е искал) и задължително подписана с поне три-четири научни титли. Примери има и други - спомнете си онзи професор с идеята му за свързване на Искър и Струма в общ плавателен канал чрез... подемно-транспортно съоръжение за кораби през Верила!
Тази статия е блестящ пример, онагледяващ точно този синдром. Доказва го и езикът на автора - очевидно кулминацията на професионалната му дейност е била някъде през шейсетте.
Но, по-важно - за самата същност: в статията думата "експлоатация" се съдържа поне шест-седем пъти, също както "интензивен", "пазарен". Тук природата е оразмерена в числови показатели - Рила е с 11 метра по-хубава от Пирин (2925-2914 м), на нея се гледа като на рудна жила, която трябва да се "експлоатира" (до срока й на "откупуване")? А и добре, че за гората не е споменал - сигурно и на нея е отредена роля на дървен материал...
И друго е много показателно за мисленето му - единствените меродавни органи за него са държавните (за партийните е забравил да спомене) и общинските, това неправителствени организации, общественост - въобще го няма. Бих му отговорил, че навремето единствено ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ е спряло хищническия спрямо природата проект за строеж на автомобилен път от Алеко до Златните мостове през платото Капакливец на Витоша (останки от започнат строеж още личат под Голи връх). И това тогава, при страшния тоталитаризъм! Хм... А дали сега общественото мнение би могло да направи такова нещо? Понеже сме свикнали и затова често не си даваме сметка например за това какво посегателство над Пирин е пътят до х. Вихрен - под самия вр. Вихрен до циркуса и на хвърлей от езерата.
Е, има и лъч на надежда - дори и сега повечето от малкото лифтове са нерентабилни, а, като гледам тенденциите - и за в бъдеще.
Благодаря на Синева за разговора по тази статия!
| |
| |
| 
|
|
