|
Здравейте,
по- долу ще ви запозная с четиридневния преход из Родопите, който заедно със Стефан- брата на ИПИ предприехме през празниците .
Нашия маршрут беше следния: Девин- х. Орфей (нощувка) - с.Тешел- Буйновско ждрело- Триградско ждрело- Триград (нощувка) - Чаирски езера- с. Мугла- х. Ледница (нощувка)- с. Широка лъка- Девин.
За да спестя малко от времето ви ще разделя разказа на четири отделни постинга съответно за всеки от четирите дни, като в началото давам чисто техническа информация, а след това се разпростирам по- подробно за изминатия път и личните ми впечатления.
Няколко най- общи думи за тази част на Родопите. Изкушавам се да започна по следния начин: ако имате кола не ходете там пеша:)) Така или иначе това е обширна планина изискваща време. Време трбва и за да стигнете до нея. Транспортът до и от планината в някои случаи е доста проблемен. По- нататък в постингите ще дам конкретна информация, кото събрах за отделните градове. Но принципно съвета ми е винаги да проверявате предварително точните часове и дни на автобусите, защото разписанията са различни за отделните дни от седмицата.
Пътеките- в 80% от случаите са черни, коларски пътища, а не пътеки. Главното е, че непрекъснато има разклонения- за ниви, сечища, кошари и т.н., които са сериозен проблем при липсата на маркировка. Другите места, при които е лесно да се загубиш, са когато път излезе на някоя обширна ливада или открита местност- нещо доста често срещано в Родопите. Първо на въпросната ливада излизат още десетина пътя, второ- този, който ти трябва на теб тръгва някъде в другия край на поляната, ама точно в кой край...
Маркировките. За тях може да се каже както и “такова нещо няма”, така и “ми те всички пътища са маркирани”. Маркировка има, но е стара и доста често единствения начин да я откриете е да попаднете случайно на нея. Освен това не се надявайте тръгвайки от точка А до точка Б да вървите по един и същи цвят маркировка. Сменят се поне два цвята. Или се среща стара, отгоре цялата замацана в бяло маркировка. Като правило маркировката е най- честа там, където не ти трбва, а на ключови разклонения липсва. За това пък през десет минути си надлежно предупреден да не палиш огън. И къде можеш да палиш.... Но, къде с късмет, къде с лутане, къде с питане (ако има кого) в ясно време се върви, ако обаче падне мъгла- по нашия маршрут имаше участъци, където изобщо не виждам начин да се оправи човек....
Картите. Мисля, че имахме от всички известни издания, включително специалното издание по случай Роженския събор миналата година. Всичките имат грешки, на места отклоненията са доста сериозни. Не трябва да им се доверяваш напълно. Единствения случай, когато се опитахме да намерим верния път с карта и компас, при все, че знаехме точно къде се намираме, резултата беше нулев- пътеката, която хванахме според картата минаваше поне на 2-3 километра по- на юг от въпросната местност.
Водата. Има я навсякъде. Едва ли сме вървели някъде повече от час без да стигнем до поредната чешма “за спомен от еди кой си, н- та година”. Не броя всички потоци, ручеи и поилки за животни, напълно годни за употреба. Дори и половината от тях да пресъхват есенно време, пак ще има достатъчно.
Мобилни телефони- не разчитайте на тях, поне в този район. Покритие имахме чак на третия ден- на превала над село Мугла, после пак се изгуби (за мобифон става въпрос) и се появи чак в Широка лъка.
Приключвам с общите приказки и предварително се извинявам за дългите писания- по- кратки не успях да ги направя. Също искам да подчертая, че всичката информация и впечатления тук са от непосредственото ни ходене през тези дни- от 28.04 до 01.05. Ако има грешки, неточности, неяснотии и т.н. - моля за извинение, а ако имате допълнителни въпроси- питайте.
|
четири дни из Родопите
