|
Здравейте пичове,
Нещо много бачкане напоследък и все не ми оставаше време да пиша няколко реда за разходката до планината Драмски Боздаг намираща се на някакви си 30-на км. от Неврокопъ по въздух, но му дойде времето!
На който не му се чете, снимките са в линка накрая!
Такааа!:))))
Тръгнахме от Неврокоп в ранни зори 5:30 ч. към граничния пункт Илинден. На нашата митница ни бълтавеха 30 мин, на гръцката 1,30 ч. Гръцките митничари бяха доста любезни и след като им казахме къде отиваме непрекъснато повтаряха: "Аааа, Боздаг, не не Флакро, аха аха"! Тук трябва да кажа, че на гръцки "не" е да! Бе да не стават обърквания!
От цялата тумба с раници върнаха само един човек, което ме изненада приятно. Не ровиха по багажа, че ако бяха почнали трябваше да опъваме чувалите там и да нощуваме.
Минахме покрай селцето Възем, след това през общинския център Зърнево и возилото запълзя към Гюреджишкия проход, през който минава пътя за гр. Драма. Село Руждене (на турски Гюреджик, а на гръцки Гранити) се намира на самия превал, откъдето почва бясно спускане към Драмското поле. След няколко км. хванахме нагоре към превала водещ за с. Волак.
Пропуснахме разклона за селото и отпрашихме директно нагоре към т.нар. "Ски център Фалакро" (Фалакро е гръцкото име на планината, да отбележа пак). Асфалта е перфектен, пътя е тесен, панорамите са великолепни особено в навлизането на пояса от черен бор и алпийските пасища.
Стигнахме т.нар. "ски център". Слагам за втори път кавички понеже ски центъра представлява една хижа, 3-4 колиби и една камара влекове. Яко населено беше с крави, коне и тук там кучета! Хора няма! Викам си бре, кравешки център тук! Намятахме раниците и народа хукна из бърчините. Преди да тръгна и аз се явиха с една кола лелка и чичко. Придърпах една мома дето лафи гръцки и подложихме на разпит хората, но се оказа, че те нищо не знаят за планината. Само казаха, че чакат да дойде овчаря. Почти цялата група се изнесе към върхарите, а аз и още 3-ма човека чакаме овчаря. Ей го на и него!
Като казвам овчар не разбирайте човек с ямурлук и гега. Пича беше с обувчици, модерни, дънки, ризка, напръскан с дездорант и готин джип пикап. Привикахме го и започна разпита. Трябва да кажа, че всичките ми познания за Боздаг до тоз момент бяха на книга и от хора бежанци от тукашните села. започнахме с тях. Овчаря потвърди някои неща, други коригира, а най-хубавото бе, че даде и нови разяснения върху топонимията, които не знаех. Трябва дебело да подчертая, че Боздаг е изпъстрена с български и турски (може би именувани от юруци) имена. Прилежно си записах в тефтера каквото каза овчаря, сърдечно му благодарихме и се разделихме по братски. Човека ми даде цял куп брошури, но всичко е на гръцки. Бе взех ги, с'я няа да му строша хатъра на човека я! Вика ми то момичето дето знае гръцки ще преведе. Прав е човека!
Та засилих се да догонвам групата. направо резнах пътеката и бързо се озовах в челото. Пред нас бе вдойния връх Карталка. Аз си "кръстих" за себе си по-високия Големия, а по-ниския Малкия Картал. Пътя към първенеца минава през Големия, на който има нещо като хижа. Аз отцепих, а след мен и други 5-6"будали" първо към малкия. Да кажа само, че групата бе над 60 човека! Голям красавец е тоя малкия Карталчо (Орльо). Много ми заприлича на нашата Синаница! Кеф е да се качиш и да зяпаш. Зад нас остана масивния Момин връх. От Карталчо към село Плевня и Драмското поле се спуща каньоновидната бразда Пророк Илия. На око не можах да преценя отвеса до дъното й, но гледката е страховита и при всички случаи е над 200 м отвес.
Снимки, мимки и се върнахме на по-високия Орльо, откъдето има здрава панорама към 3-те язовира на река Места, които гърците построиха преди няколко години. Следваше плавно спускане към седлото свързващо върха с първенеца на планината Пророк Илия (необяснимо за мен остана защо не му викат Св. пророк Илия, а само пророк). Качването е приятно покрай дървен парапет поставен да не се мятат скиорите в голямата пропаст. По склона на върха се намира карстовата пропаст Снежната дупка - много интересно образувание, която бе също оградена с мрежа предназначена за скиори сбъркали пътя.
От в. Пророк Илия панорамата е чудесна. Гледат се идеално Драмското поле, Зърневското поле, Неврокопското поле и планините Родопи, Сминица, Църна гора, Алиботуш, Стъргач и Пирин.
Поради мързел и жегата не отидохме до вицето на Боздаг връх Вардина. трябва да кажа, че планината в тази част е изцяло от мрамор и вода няма изключая няколко изкуствени гьолчета откъдето пият кравите. Има доста Пирински (Алиботушки, Мурсалски, Шарпланински) чай също.
Много красива беше гледката към слускащия се на юг рид Дебелина. На връо спретнахме хоро, пяхме Шуми Марица и развяхме трибагреника. Слизането беше приятно, но нищо интересно не се случи. От кравешкия център се яхнахме на возилата и отидохме в с. Волак. Селцето е спретнато (както и останалите села между другото) и красиво е гушнато в малка котловинка. На мегдана много деца и млади хора. Навестихме черквата, поснимахме и седнахме на по бира. Народа взе да поръчва Амстел, но аз пих Хайнекенче понеже като направих бегъл поглед из масите "гърците" пиеха само Хайнекен. Сложих гърците в кавички, понеже във Волак не са заселвани гърци от Мала Азия и в селото някога са останали само българи фенове на гръцката патриаршия или както ние им викаме гръкомани. Те са се огърчили вече като гледам, но някои знаят български въпреки, че ги е шубе да говорят.
Селото е под ведомството на Цариградската патриаршия начело в бай Вартоломей и няма нищо общо а Атинската епископия. Дечурлигата ни изпратиха с ръкомахания за довиждане. Ние също дълго им махахме!
В село Зърнево на връщане срещу нас се зададе буря и дребна градушка! На КПП-то от коли дошли зад нас научихме, че ледените зърна се уголемили и по едно време валяло лед с големина на орехи. жалко за градините на хорицата.
На КПП-то нова изненада. Нямало ток и скоро нямало да има! След 3,30 ч киснене, песни, хора, ръченици и ядене пустия му ток дойде и минахме в България. На гръцкото КПП 2-ма гръцки попове сума време зяпаха хорото, което бяхме завъртели под звуците на Йовано, Йованке.. Още 30 мин на нашия пункт и по тъмно кацнахме в Неврокоп. От там насетне е ясно,........... къпане, ядене, пиене, кръчма и полягване в малките часове.
Ами това е! Надявам се да е било приятно за вас.
Снимките са в тоз линк:
Приятно гледане.
Поздрави,
Speedy_
ТОЙ НЕ УМИРА<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Speedy_ на 29.06.06 16:36.</EM></FONT></P>Редактирано от Speedy_ на 29.06.06 16:46.
|
Боздаг
