Книгата е "Скалните манастири в България", виждал съм я само на руски, антикварни издания понякога се срещат на "Славейков". Информацията включва както по-известните манастири по Русенски Лом, Карлуково, Шуменското плато и Градец, така и тези до с.Царевец, Божаница, Маточина и Михалич, Никопол, Провадия, Дългопол, Разбоишкия, в Добруджа и др. Информацията и основно снимките в книгата донякъде са в минало време, защото иманяри, вандали и пр. юнаци усилено рушат и копаят, особено ако има стенописи. Както е известно и на несведущите, имането и жълтиците са скрити най-вече зад лика на светеца. Затова колкото по-рано се посетят тези свещени места, (между другото оцелели по турско и социалистическо време), толкова повече ще може да се види.
Аз лично бях много приятно изненадан от манастирите по долината на Суха река в Добричко, близо до селата Балик, Оногур и Ефрейтор Бакалово. На около 40-50 км от Добрич по пътя за Силистра има отклонение вдясно за с. Оногур и Ефр.Бакалово. След Оногур по посока Ефр.Бакалово асфалтовият път се спуска към долината на Суха река. Преди моста вдясно тръгва черен път успоредно на реката, който излиза на стената на яз.Оногур. Там са два от манастирите, единият е в малка пещера вдясно от насипа, другият е непосредствено и вдясно от водата. Представлява дълъг тесен коридор в скалата с ниши (прозорци), които гледат към язовира. Дупките се виждат и отвън. След като мине по стената, черният път продължава нагоре по хълм и след около 1,5 км се стига до друг черен път. Ако се продължи вляво, се излиза на стопанския двор на с.Ефрейтор Бакалово и после в селото. На места се разкриват хубави гледки към язовира и околността. Вдясно пътят се спуска отново в долината на Суха река. В непосредствена близост в скалите отляво на долината има още 2 манастира - единият на 3 нива, а отворите на другия много наподобяват човешки череп. На хълма от другата страна на реката е имало крепост. Някъде под нея има още един манастир, за съжаление на мене не ми стигна време да го открия. Отделно има няколко скални килии и в землището на близкото с.Балик. По всички пътища спокойно минах с "Лада".
Трябва да се има предвид, че лятно време в долината има много тръни и коприва, а на места е заблатено.
През 2002 г. язовирът беше взет под аренда от една охранителна фирма. Гардовете взимаха по 3 лева на ден от рибарите, които не бяха малко. На мене ми оказаха пълно съдействие с информация, даже ми предложиха да ме транспортират с техния джип до някои от обектите. Казаха ми, че вече охраняват не само язовира, а и самите манастири, гонейки иманярите и бракониерите. В бъдеще планирали да предлагат организирани посещения на тези места с екскурзовод, съчетано с малко риболов и хапване на прясна рибка с бяло вино. Интересно дали са осъществили идеята си и дали са получили съдействие от ДАТ.