От мен / Хоби, Развлечения / Туризъм

Павка, фразата "писна ми" нещо ти е станала любима последните месеци...
Вземи... знаеш какво.

Много често взе да ходиш към Кончето и Злия зъб и като ни се "хвалиш" със съобщения по телефона така е положението със сметката...
Иначе от едни рилски Самодиви разбрахме и къде си бил. Разпознат си бил по конската опашка, която със Бачо ти скоро ще ти стрижем, и по отнесения поглед. Подскачал си като марокански скакалец.

Ефенди, викам да взема думата от Андрюха. Той докато се накани ще затворят магазините и ще си умрем гладни и жадни.

В сряда се изнесох в края на Пловдив в посока Карлово, помахах 5 минути и ми спря една Астра. След встъпителен разговор се надушихме с шофьора, който беше карловец, закъдето и пътуваше. Апелативен съдия в Пловдив, занимавал се последно с Ванко 1 и едни невръстни момичета-убийци, на които при последното (засега) гледане на делото им понамалиха наказанията и паричните обезщетения. Имаше човъркане от моя страна относно тия работи с намалените присъди и обезщетения, но от Юрист човек разбира се само увъртания около същината на въпроса. Преди да слезна в Баня направих нужните връзки. Там след 10 минути ми спря Видинско 605 с трима младежи, които всъщност си бяха софиянци. Асансьорни техници, отиващи към Казанлък и каращи с 120 км/ч. Казах им след Манолово да гледат за малогабаритната табела за Тъжа, ама... По едно време гледам, че стигнахме Габарево и им казах, че трябва да слизам. Пресякох асфалта и след 5 минути ме качи една Нива, която ме върна до разклона за Тъжа. Пречух Стоян - още 50 минути и стигали. Седнах под една сянка да ги чакам. Минаха около 20 възможни стопа през това време, ама аз си чаках. От бусчето в 12 часа се изръсиха Стоян, бате Веско и Андрей. От там в едно заведение в Тъжа, което беше умряло от глад. Поръчахме и една учтива леля отиде до магазина да напазарува, а след това и да направи поръчаното както си трябва за Маса. Благодарим! Бате Веско още хваща окото и за малко да го оставим зет в Тъжа, ама навреме го отървахме.
Хванахме шоша и малко преди пътеката ударихме една почивка. Лявото ми ухо чу звук отдолу, а дясното се зарадва, че има шанс за стоп. Гледам Витара. Махам. Спира. Добър ден! Добър да е! Божидар (помощник-хижарят на Соколна) ме попита дали аз съм бил тоя, дето видял преди няколко часа в Габарево. Познал ме по жълтото (шалте). Разбираме за хижата. Божидар ядосан. Вика да ме кара до Русалка, въпреки че бил само до тук, щото търсел мен. Да не би да съм слезнал от Соколна в Габарево и да съм разбрал нещо... Казах му, че няма нужда да се разкарва до горе, но на него му се изразходваше енергия и гориво. Софийската група натовари раниците отзад, а аз заех предната седалка. Със скорост от 40-50 км/ч бързо се добрахме до горе. Един завой до хижата, сваляне на раниците и гърба на Витара-та. И такъв стоп не бях имал - да дойдат да ме търсят, за да ме качат... Поводът не беше хубав обаче, а именно Соколна. Разбрах цялата работа. С две думи предположенията ясно сочат местен младеж от Скобелево, но органите в Павел баня по принцип не си давали много зор, за което най-много го беше яд Божидар. Преди 2 месеца същият този младеж откраднал малък агрегат от хижата, но фактите отново опирали само до хипотези. Общи приказки с хижарката, докато дойде народът. Бай Димо липсваше, липсваха и двете кучета - едното тръгнало след туристи за Тъжа и не се върнало, другото го откраднали. Заралийска му работа.

Изчакахме Анна, която беше тръгнала по обяд от Пловдив. Отбихме се до скалната забележителност Пиростията и акостирахме край х. Триглав. Хижарят липсваше, не го бяхме канили на Рожден ден. Хижата заключена. Андрей отвори една хубава колиба, където трябваше да нощуват неносещите Чували Анна и бате Веско. През прозореца на столовата се снабдихме с чаши, чинии и купи за вечеря. Като сме партизани, да сме партизани до край. Вечерта партизански огън, чуден Цър-Пър и чудна луна. Забравих да си сваля полара преди да легна в Чувала и към 3-4 часа сутринта се събудих за секунди от настъпилата жега. Излежаването беше до към 10 часа. Надпреварвахме се със Стоян, кой ще излезне последен от Чувала. Аз исках да си ходя сам през този ден и отскочих до Голям и Малък Кадемлия. Върнах се в колибата рано-рано в 15:45, малко преди да се развали времето, където му ударих една дрямка след 5-часовата разходка нагоре-надолу.