Няма за какво да се тревожиш!

Знаеш ли. аз съм излизал много пъти по баирите и ми е навик, но понякога, като ми се съберат няколко седмици вкъщи - спешна работа, разни затруднения и пр. - и на мен тръгването ми става трудно. Сякаш всекидневието те засмуква, държи те и не те пуска да му се изплъзнеш. Наречи го стереотип... нерешителност... навик... мързел... все тая. Някога, даже вече на път за гарата, или в автобуса или колата си казвам - абе, закъде съм тръгнал аз бе, толкова други неща ме чакат, а съм тръгнал да гоня Миаля... Но това е само докато тръгна и глътна въздух, и сърцето ми качи оборотите. И никога - никога - НИКОГА! - вечерта не съм съжалявал, че съм тръгнал. Нямам такъв случай, нито един! Дори денят да е бил дъждовен, пътят - кален, времето - студено и т.н.

Та какво да те посъветвам - един ден остави всичките си притеснения вкъщи в килера, метни се на автобуса и пробвай. Има голяма вероятност да ти хареса. Ако вечерта съжаляваш, че си тръгнала, един ден не е чак пък такава загуба. Ще го прежалиш някак. А светът е пълен с толкова други наслади! Туризмът е само една от тях.

В тоя клуб често се мътят планове са ходене насам-натам. Ослушвай се, ако търсиш компания... или сама си я призови няколко дни по-рано... аз ще трябва, уви, "да пазя стаята" до 6 септември - разни досадни задължения... но народът сега масово щъка къде ли не!

Успех!