Здравейте и от мен
Малък разказ за ходене до Мусала

И аз като теб реших да се измъкна от града, да отида някаде на спокойно и високо за събота и неделя. С още двама приятели решихме да качим на Мусала. Идеята беше аз да спя на върха, а те понеже нямат чували да останат на хижата или на заслона. Към 11ч. бяхме на хижата, но излезе нещо спешно и трябваше да се върнем до кабинката(изгубихме един мобилен телефон и трябваше да го потърсим), към 2 часа отново бяхме на х.Мусала и познай - места никакви нито горе нито на хижата, питам аз Пламен защо такъв има такъв наплив, а той ми каза, че от 77 години първата събота и неделя на август се чества празника на Рила планина!!!!! Нещо за което никога не съм подозирал. Разбира се той отказа да ни настани и ни каза да ходим към Чакър войвода, ама нали знаеш целта си е цел и решихме да останем пък той иска не иска вечерта ще ни настани някаде, дори приятелите се съгласиха да спят навън ако им дадат одеала. В намален състав(двама души третия остана на хижата) качихме върха за 1h40 - 1h50, наслаждавахме се продължително на гледките(въпреки омарата). Реших, че щом няма места на хижата не трябва да се делим и аз също се върнах долу. Пропуснах да отбележа отвратителното държание на хижарката на Еверест(която едва ли не ни наруга как можем да искаме да спим там) и "непоносимата" жега!!! Никога не бях очаквал толкова високи температури и толкова тихо време(на върха подухваше незабележимо леко и много рядко!!!!) на такава височина! Слязохме за 1h15 и пак отидохме при хижаря и разбира се, се оказа че места ще има и за тримата, но аз отказах и реших да спя отвън(беше късно да се качвам нагоре).
На следващия ден!!! ооо бедна ви е фантазията - имаше толкова много хора и беше такава лудница че се изнесох на 200м от хижата. Имаше програма в която главно място заемаха песните на група ветеран-туристи, накрая дори имаше награждаване на най-малкия и най-възрастния изкачили върха съответно на 1,5 и на 82 години.
Но като цяло, ходенето си струваше въпреки малките неоредици около спането и пълчищата хора. Това определено бяха двата най-топли дни на такава височина когато съм бил на планина и разбира се сега се мажа с омекотяващ крем.

Понякога трябва да се стигне до края за да се открие правия път.

C4XPLOSIV ®