Та да продължим. Най-напред до предложението да поша на някакъв редактор и после да пусна текста. Това за мен няма никакво значение, тъй като все на работното си място трябва да го направя. А ще ми отнеме едно и също време. Иначе да си призная, наистина не знам как става номера. Няма да се разърдя, ако ме ограмотите...

Продължавам нататък. Първата вечер вървяхме до 23.00 и така и не достигнахме Голям Дебелец. Спряхме на около час от върха, но предвид късното тръгване, трудната ориентация и тежкия багаж, се справихме доста добре. Опънахме чувалите на една поляна под един бук и спахме под звездите. Сутринта - ставане в пет и напред. Целта беше х. "Рилски езера". Проблемът се яви в това, че достигнахме с. Клисура около 13.00 часа разбити като опълченци след тридневни непрекъснати боеве. Условията на предвижване през Верила си бяха повече от отвратителни, а слизането към селото си беше живо издевателство върху краката ни. След слизането ни в селото нападнахме кръчмата, ударихме по две бири с картофки и групата се разпадна. Един от нас беше дошъл само за този участък и си замина. Други трима просто заявиха, че са до тук и се отказаха да ходят по-нататък. Останалите пет също не бяхме в настроение на духа за още 5-6 часа ходене и след не много дълго мислене предприехме спасителен вариант. Собственикът на заведението ни свали с колата си до Сапарева баня срещу 7 лева, а оттам с микробус за 15 лв ни качиха до х."Пионерска". Устроихме си пир на "Ловна" и в 19,00 часа благополучно достигнахме "Рилски езера". Това е хижата, за която няма да спестя суперлативи. Прекрасни условия, непрекъснато топла вода, баня срещу един лев, ниски цени на нощувките. В стая с 10 легла, за членове на БТС - 3,20 лв! Барчето бачка, ресторанта също, цени човешки, топло ядене и т.н. Посрещат те като човек и като човек те изпращат. Де да беше така и другаде. След банята и изморителния ден спахме като убити. Така завърши и денят.

На сутринта (неделя) поехме към целта - з."Кобилино бранище". Тръгнахме в шест сутринта. Но денят беше пълен със събития, а времето ми изтича. Ще спомена само, че видяхме първита дъновисти за годината, които около шест часа посрещаха слънцето облечени в пухени якета и грейки някъде под влека до хижата. Дано не им хареса новата хижа, че човек да не може да мине и там спокойно! След час бяхме на "Бъбрека", закусихме на чешмичката малко над езерото. Гледката към "Окото" беше невероятна. Около 1/3 все още във лед, погледнато от високо тъмносиньото контрастираше на бялото по много впечатляващ начин. Почти зловещ. "Сълзата" бе цялата в лед и от водата не се виждаше нищо. На "Раздела" за пореден път си поблъсках главата над смисъла на онова произведение на изкуството, което стои там вече поне 8 години. Ако някой знае за какво служи, нека ми обясни, моля ви!

Това е!

Ясен