Започвам...
не знам докъде ще успея да стигна, работата диша във врата ми, но все пак...

Та като цяло малко се поизложихме. Съкратихме доста неща по маршрута, но предвид физическото състояние, в което бяхме, просто нямаше друг начин да стигнем докрая. На 22-ри Юни стартирахме сутринта в 5,45 с автобуса на ГРУП от В. Търново. В 9,00 благополучно бяхма в София и намерихме нашите хора. Оттам имахме осигурен транспорт до "Алеко" на Витоша, откъдето се надявахме да се качим на лифта, който да ни спести хамалогията до върха. Но не би. Стартът беше в 11,15 от хижата пешком по баира. Тръгнахме девет души. След час и полвина агония, поне за мен, тъй като бях натоварен с ядене и дрехи за десет дни за двама души, стигнахме върха. Хапнахме на бързо в чайната и продължихме нататък. Оттук започват и проблемите. Първото, коетонаправи впечатление, бе липсата на какъвто и да е указателен знак за посоката на нашия маршрут. Добре, че имахме хора в групата, наясно по въпроса и поехме в посока към Ярловския купен. До там с пътеката нямаше проблеми. Само дето малко преди върха изчезва и добре че в добрите стари времена пътеката е очертана със забити в земята камъни. Така по тревичката, по камъните и благодарение на ясното време стигнахме до мястото, където трябваше да слезем около 800 м надморска височина в подножието на връх Дамян. С малко късмет хванахме пътеката, която дори и следтолкова години неупотреба е достатъчно ясна и видима. Дори тук-там имаше маркировка - по-скоро от старата - синя, отколкото от новата червена. Няма да ви обяснявам как се чувства човек след такова слизане с над 30 кг раница на гърба. Важното е, че слязохме. Загубихме и един фотоапалат. Ако някой има път нататък, да го има в предвид. Отттам насетне по черни пътища, голяма част от които почти не личат от завзелата ги трева, продължихме на юг. Това се оказа най-кошмарната част от целия ни преход. Няма пътища, пътеки и маркировка. Добре, че беше ясното време и описанието на маршрута от задната страна на картите. Който ми каза тук, че в този участък ориентацията е лесна, доста ме е излъгал. Вярно е, че основно се следва билото. Но не навсякъде. Колко сме се мотали, само ние си знаем. Няколко пъти губихме посоката, вярно, не сме се връщали, коригирахме нащата в движение. Но кошмарът си беше пълен.

Ще трябва да приключвам засега. Работата зове. По-късно ще продължа.

Ясен