Разнопосочен за мен има два нюанса - на противоречивост, както казваш, и на разнообразие. При многопосочен е повече разнообразие.

Имам и друго усещане за тези две думи. Разнопосочен ми говори за известна обърканост, случайност - луташ се в разни посоки, докато многопосочен ми звучи подредено и рационално - изследваш в много посоки, за да не пропуснеш нещо важно.

А последната ти фраза потвърждава разбирането ми, че преводачеството е основно познаване на собствения език - ако можеш да перифразираш смислово българския израз, много по-лесно и точно ще намериш превода на чуждия език, съответно, ако просто усещаш смисъла на чуждия език (както е при мен) много по-лесно ще намериш съответствие на своя език, дори без да знаеш "речниковия" превод на понятието.