Уви, старостта не намалява недостатъците на човек, а ги увеличава и както стопява плътта и открива грозотата на костите под нея, така стопява и лустрото на възпитанието и изкарва на повърхността духовната му същност.

Е, ако търсех оправдание, щях да кажа, че реакцията ми се дължи, както посочих, на този "рецидив", след питането на Вълка, както и на все по-често срещаното незачитане на приноса и усилията на другите, но всъщност това няма никакво значение.

Е, казаното - казано. Няма да се извинявам, защото продължавам да смятам, че принципно съм прав, а и смятам извиненията за вид лицемерие, освен ако човек ги поднася по повод на наистина неволна грешка.