Е, има редки случаи, когато целта може да е и друга.
В началото на 70-те, когато бях аспирант (казвам го, за да обясня, че разполагах с много свободно време) преведох книга от румънски (не знам езика, но тя не беше художествана, пази боже!), защото не можех да я задържа, нямаше как да я копирам, а исках да я имам. Преводът се получи в три екземпляра, колкото четливи копия можеха да се получат на пишеща машина с индиго. Но, да, преводът ми достави удоволствие (беше малко като криптоанализ - главно в частта на логическо извеждане на смисъла от непознатия текст на база контекста и съпътстващите фигури). Не взех нито стотинка, "намазаха" само двама приятели със сходни интереси. Даже не съм сигурен дали още пазя моя екземпляр :(

Life is a zero sum game.