|
Попаднах на интересна статия за хаоса с преводите на худ. л-ра през 90-те:
Личева, А. "Преводи и преиздания", в. Култура, 2011
Ето част от статията:
"Един от липсващите дебати в българското културно пространство продължава да е този за качеството на преводите, които се появяват на българския пазар. Отсъстващ дебат, който ощетява читателите и не им позволява да чуят нито за преводаческите постижения, нито за преводаческите провали. Съюзът на преводачите в България опитва да преобърне тази тенденция с периодични дискусии или обзори на преводната продукция, но тези опити са крайно недостатъчни на общия фон. Още повече, че наистина единици са културните журналисти и критиците, които поддържат тази тема.
Макар да отчитаме, че тази ситуация не е нова, в началото на 90-те нещата като че ли стояха малко по-различно. Вярно, в издателската дейност тогава цареше хаос, появяваха се маса пиратски издания, използваха се стари преводи, но тъкмо това се беше превърнало и в тема за журналистическото писане. Набиращият скорост и тираж нов вестник „24 часа” в първите години от съществуването си редовно обръщаше внимание на състоянието на преводите. И докато специализираните литературни издания бяха прекалено заети с утвърждаване на новите стилове, с развенчаването на авторитетите и превеждането на автори, които са били табу; и не им оставаше време да следят масовите издания и тяхното качество, „24 часа” се опитваше да поставя актуални проблеми и да води дебата за качеството на преводите, които излизат. Така, да кажем, в интервю с тогавашния председател на Съюза на преводачите Александър Миланов е повдигнат въпросът за правната защита, която преводачите искат срещу пиратите в бранша. А самото издание периодично публикува информации за издатели мошеници, които не плащат авторски права за превод, или изброява заглавия, в които не е упоменат преводачът.
А по-късно в новосъздадената страница „Книги” системно се излиза с информация „Книги фантоми заливат пазара” (рубриката „Пиратство”), в която най-подробно се изброяват издания, в които няма преводач или има други пропуски – липсват сведения за езика, от който е превеждано, оригиналното заглавие и пр. Тази справка се прави по данни на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В отворения дебат се появяват материали и с позиции на издатели, които искат извинения от преводачите и се защитават, твърдейки, че не слагат името на преводача само в преиздания, в които и в първите издания е нямало споменати преводачи.
Припомняме всичко това, защото, заради липсата на траен ангажимент в специализираната преса, и до днес сме потърпевши от хаоса, който се допусна по отношение на преводите."
Колеги,
Подобен на хаоса с художествените преводи през 90-те е хаосът с всички останали преводи днес - пиратски "издания" на частни фирми без посочване името на преводача.
Интересно, защо ли тази тема не присъства в печата? И защо ли всеки опит да се повдигне неофициално, се посреща с гаден присмех или гузно мълчание?
Време е да се обсъди положението - сериозно е! - и да се предприемат съвместни действия в същата посока, като през 90-те - слагане край на анонимните преводи, "издавани" на клиента без посочване името на преводача.
|
Хаосът през 90-те
