|
Бях май в четвърти клас. Още нямах ски. Бяха скъпи. Имах шейна. Обикновена, магазинска, не специална, метална, правена от баща ми, като на доста момчета от махалата.
Веднъж като ме викнаха да се пързаляме на близкия баир, в бързината не само не съм заключил входната врата (това се правеше рядко и е разбираемо), но тичайки от стая в стая да си събирам партакешите, бях оставил всички врати в къщата, включително входната, широко отворени.
В един момент чух гласа на баща ми. Гласът му винаги ме стряскаше, защото в най-добрия случай ми намираше някаква работа, а обикновено все за нещо ми се караше. Прибрах се тичешком. Баща ми ме започна още от пътната врата, а като стигнах до входното стълбище замахна да ме удари с кухненската лопата (в София й викат фараш). Не ме улучи и това още повече го ядоса. Дръпна шейната от ръцете ми, замъкна я към сайванта, грабна брадвата и прас-прас-прас, направи я на парчета.
После майка ми се прибра. Аз рева, тя реве, заплаши баща ми, че „ще си грабне детето и…“. На другия ден баща ми кротко сковаваше шейната, напасвайки парчетата сякаш редеше триизмерен пъзел. Шейната още си седи в дърварника. Не знам защо не съм я изхвърлил.
С известно опростяване, на подобен принцип действат революциите. Ядосал се народът за нещо си, в един момент от най-дребното му причерняло, размахал брадвата и прас-прас-прас…
Приказките обикновено свършват с „…и заживели щастливо!“. Разказите за революциите обикновено завършват с последствията от „прас-прас-прас“.
Искам да кажа, че обикновено революциите, независимо как са подготвени и прокламирани, свършват с разрушението, а последващият етап на ново съграждане е дълъг и мъчителен и най-често няма нищо общо с предхождащата го революция.
Та! Рашедо, ти като с извадена лява гръд събираш под знамето си преводаческия пролетариат на борба срещу гнета на агенциите, докъде ти стигат виденията? Как я виждаш ти преводаческата чиста и свята република. Само по възможност без „както е казал Маркс, Енгелс, Ленин и съответните им съратнички“. ТИ как си ги представяш нещата вечер като се завиеш с юрганя и впериш поглед в тавана?
Като победи революцията:
1. Ще има ли агенции или отнюд?
2. Ако ще ги има, като как ще работят те за благото преводаческо?
3. Ако ги няма, как ще работят преводачите за собственото си благо?
4. Как ще предпазим враговете с партиен билет да не се изкушат пак да си създадат агенции, ама само за тях си?
5. Кой и как ще казва кой е бил активен борец и заслужава да се зове преводач и кой има още много боб да яде?
6. ?
7. ?
…
Ей така простичко ми го разкажи. Като на шест годишен.
|
За революциите... и още нещо
За революциите... и още нещо
