Не, нямам реален поглед върху пазара на руските преводи, макар от няколко преводачи да имам информация, че е много слаб. Вероятно проблемът е в отслабналите бизнес връзки между нас и бившия Съюз.

Нямам представа и колко са русистите в момента, но имам "некои съображения" (моят си принцип за прилагане на обща логика при липса на конкретни познания). Имаше един доста дълъг период, в който руският беше загърбен в България. Факт е, че поколението под 35 не разбира (не не знае, изобщо не разбира) руски, за разлика от моето. В същото време първокласници вече се опитват да калъпят фрази на английски. Това ми говори, че относителният дял на русистите е по-малък от този на... как се казва - английско говорящите. Тоест, струва ми се, че доста по-малко хора се осмеляват да превеждат с руски, отколкото с английски. Но пък пазарът за английски е огромен.

Казваш, че агенциите (няколко!) търсят първо теб. Ако това е вярно (възможно е ти самата да не си наясно дали е точно така), значи входният им поток е слаб. Но! Ти всичко ли превеждаш? Ако не, значи търсят първо теб, но само за някои сфери, останалите ги дават на друг. Ако е така, значи трябва да си разшириш периметъра. Мога да ти разкажа как аз работя в широк периметър, но ако те интересува - на бележка. Честно казано, не ми пука особено, но все пак ми е неприятно агент Рашеда да ме разнася из цялата страна и да пише писма до разни хора почти от мое име.

Най-лесно са дават общи съвети, но номерът е не просто да си добър или дори много добър, а да си единствен (так казваш един мой подчинен - "На мен не ми стига да съм най-добрия, аз искам да съм единствен", и е). Какво значи единствен на практика. На първо време тези 6 неща:

1. Първо, естествено, да си много добър в превеждането, по принцип.

2. Да работиш и с тематика, която другите отбягват.

3. Да не се гнусиш от пипкави, кратки, тежки и други неприятни преводи - понякога си струва да правиш по половин страница на час, в разумни граници. Инвестицията ще ти се върне.

4. Да не отказваш тематика априори. Първо погледни. Пробвай я. Ако срокът е дълъг поеми я и вложи време. Дори да не успееш, можеш на втория ден да кажеш: "Сори, това не го мога" - агенцията все още има достатъчно време да даде превода на друг.

5. Не мрънкай когато поемаш неприятен (тежък, пипкав, експресен, ниско платен) превод. Ако така или иначе накрая ще го вземеш, вземи го веднага с усмивка, като че ли ти правят услуга. Така администраторката, ще се чувства комфортно с теб и ще предпочита теб пред някой вечно мрънкащ колега. Мит е, че така ще ти прехвърлят само калпавите преводи. Да, вероятно е да ти дават повечето калпави преводи, но не само тях, най-малкото, защото те все пак са изключения. Освен това нали все пак говорим за запълване на капацитет. Като го запълниш, можеш да започнеш да си филтрираш нещата.

6. Давай по нещичко повече.

Пример 1 - Лично шефката на агенцията ми праща надвечер експресен превод на автобиография на някакво хлапе. Написало я като от миналия век - свободен текст, именувам се, родил съм се. Превеждам му я така, както я е написало - може така да я иска. После правя втори дубъл като форматирам данните както се прави CV - нищо общо с неговото съчинение освен фактите. Момчето доволно, шефката доволна.

Пример 2. Практически никога не превеждам надписите в картинки във вид на списък под картинката. Въртя, суча, гледам картинката да е същата и само езикът да е различен. Да, отнема време, но пък клиентът със сигурност следващия път ще дойде в моята агенция, а администраторка най-вероятно ще даде превода пак на мен: "Тук пак е дошъл един, дето ти му беше правил превод".

Е те така, те!