Писах на госпожата, собственик на фирмата:

Уважаема госпожо Ахчийска,

В двата телефонни разговора, които проведохме миналата седмица усетих Вашето силно колебание относно потенциалните ми качества за работа като преводач към Вашата фирма. Предполагам, че резервите Ви са породени основно от липсата на документални доказателства за моето ниво на ползване на езика. Мисля, че най-обективния начин за проверка на това ниво е практиката.

Предлагам Ви да ми възложите не тестови, а работен превод с обем до 10 страници. Ако Вие или клиентът не сте доволни, няма да ми заплатите превода. Ако преводът ви удовлетворява (Вас и клиента) ще ми го заплатите по ваша установена тарифа и ще прецените дали да продължим съвместната си работа.

И в двата случая няма да Ви досаждам с повече въпроси и предложения.

Ако предложението ми е неприемливо за Вас, моля да ме уведомите.

С уважение,

След около час ми се обади: "За съжаление са решили да не търсят нови преводачи... ще ползват наличната база на МнВР... и за нас не е добре... и за преводачите..."

Благодарих за информацията и приключих разговора.

Възникнаха ми обаче следните въпроси:

Госпожата се обади в понеделник и сама ми поиска контакт за референции. Изобщо не е искала референции. В сряда каза, че била претоварена и не е имала време, но ще ми се обади като реши нещо.

1. Кога "те" са решили, че не им трябват нови преводачи?
2. Кои са "те"?
3. В качеството си на каква ТЯ търси преводачи за "те"?
4. Кога и дали изобщо е смятала да ми се обади - едва ли чак след мейла ми е разбрала за статуса на случая?

5. Има ли право такъв търговец да нарече фирмата си "Корект-М", при пълна липса на коректност?