Не свързвам първото ти възклицание с останалата част от текста на поста ти.
За мен всичко е така, както си го написал - аз лично бих предпочел да имам постоянен контакт с хората, които имат отношение към текста - клиент, редактор.
И за мен е по-добре да се работи на порции - така проблемите се хващат на по-ранен етап, печели се време и се уеднаквяват позиции. Има обаче и проблем за редактора. В крайна сметка винаги се налага някакво връщане към вече преведен текст - нещо ти е просветнало, получил си допълнителна информация, родил ти се е по-добър израз. Така редакторът трябва да прочете материала два пъти - на части и на цяло. Ако за него това не е проблем, за мен тази организация е перфектна.
По този повод доста ме дразни тайната на фирмите по отношение идентифицирането на клиента и контакта с него. Превеждах материал с изброени доста калибриращи инструменти. Освен, че са относително специфични, често има вариации в терминологията и един и същи инструмент има няколко наименования, и обратното - едно наименование може да се отнася до няколко различни инструмента. Идеално би било с двеминутен разговор да уточня с клиента кой термин да ползвам за него, но контактът не е позволен. Допълнителен проблем е, че поне досега не са ми върнали информация, че клиентът иска да наричам нещо така, а не онака. Не вярвам да съм толкова перфектен. Значи просто клиентът ми тегли една майна, коригира си сам нещата и продължава нататък.
|