Виж сега, целият този опит за обобщаване и нормиране е дълбоко погрешен, защото това не е вадене на картофи - толкова часа, по толкова килограма. Дори и за ваденето на картофи, макар и с по-малка грешка, не е валиден, щото едно гнездо с три копвания може да даде два килограма, а друго да го ровиш пет минути за половин кило.

Това, което казвам е реалност. Понеже превеждам само в извънработно време и вече бързо се уморявам, вечер реално не мога да работя повече от три часа (само веднъж ми се наложи). Затова наблягам на съботите и неделите. И понеже онзи превод беше относително голям, си наложих двете съботи и недели да правя по 18 страници, за да съм сигурен, че няма да се издъня. Като си засякох времето се оказа, че съм работил по около 7 часа на ден. Това обаче, е за този конкретен превод.

По принцип, средния ми капацитет е около две изчистени (редактирани) страници на час. Имал съм обаче и случаи по час и половина на страница. Зависи от тематиката, а понякога и формата - презентациите имат по-малко текст, но се превеждат по-бавно, защото пишеш в разни кутийки, кръгчета, облачета - тук дума, там изречение - чъчкава работа. Или някой термин ми се изплъзва и половин час ровя нета докато го уточня.

Работоспособността на всеки е различна. Някой може да бачка 12 часа с един час почивка, а останалото време да си го ползва на куп за нещо друго. Аз онези 7 часа в събота/неделя ги правя от 9 до 22 часа - помайване, разтакаване, канене.

Макар да не е чисто творчество, тази работа си се подчинява на законите на творчеството или ако щеш специализираното занаятчийство - един е по-бърз, друг по-бавен, качеството при някои е слабо зависимо от скоростта, при други катастрофално зависимо и т.н.

Та, с две думи, колкото и някой да ти обяснява как работи, едва ли ще можеш да използваш опита му освен евентуално за някои трикове или помощни средства, и да очакваш подобрение рамките на десетина процента.