Нито клиента, нито тебе, нито някой друг го интересува дали преводачите са роби на агенциите, крепостни или съдружници. Клиентът иска превод и получава превод. Не му казват: "Добре господине, ама ние всъщност нямаме такъв преводач на щат и сега ще ви пратим при един, дето ни прави услуги, а после ще се върнете при нас да платите. Клиентът получава ЦЯЛОСТНА ЗАВЪРШЕНА услуга.
Все едно аз да се интересувам дали хляба, който купувам, се произвежда в задното помещение на магазина, прави се от пекар на граждански договор или се внася от Тимбукту. Щом качеството и цената на хляба ме устройват, изобщо не ми пука как е стигнал до тезгяха на кварталното магазинче.
С две думи установихме две неща:
1. Агенциите никого не лъжат, защото всеки получава това, за което е платил или му се плаща това, за което се е договорил.
2. Агенциите по никакъв начин не пречат на останалите желаещи да се занимават с преводи под каквато си искат форма.
Колкото до омбудсмана и целия вой за привилегированост на агенциите, половината от който, в национален мащаб, струва ми се е твой, това са просто махленски приказки.
Добри или лоши, същуствуват някакви изисквания за да работиш като преводач, фирма или агенция и никой не ти пречи да отговориш на тези условия и да работиш. На теб обаче тези изисквания не ти харесват. Ми бори се с тези, които са създали тези изисквания. Но това не са агенциите. Те са от твоята страна на тезгяха, но са станали по-рано и за тях киселото мляко стига, а ти искаш хем да си доспиш, хем да си купиш кисело мляко. Ми не може. Кой превари - той товари.
След като само в София грубо има поне 200 агенции, какво ти пречи да станеш агенция "Раши 201"?
Друг е въпросът, че явно тази "борба" ти носи някакво удовлетворение, което си е твое право. Само дето от моята камбанария нещата изглеждат така: "Знаеш ли ти колко ме боли като си чукам палеца с чука! Ама търпя и го чукам!". Ми не го чукай, щом те боли! Или пък го чукай, щом ти е кеф да си "силна", ама не ме карай и аз да си го чукам. Щото не обичам да ме боли.
|