Ми не си права в случая.

Казвам "твоите" защото писанията идват от теб. За мен няма особено значение дали са твои размисли или цитати. Вече имам мнение по въпроса, то не съвпада с твоето и не виждам смисъл да го дъвчим повече. Ако те занимават и други теми и ти е интересно моето мнение, с удоволствие ще си поговоря с теб.

Прикрит договор. Какво предлагаш да направя? Да се откажа от едни 800-1000 приятно изработени лева месечно, щото договорът бил прикрит? Цената ме устройва, натоварването също, приходът ми е достатъчен - не съм алчен. Интересно ми е. Хората показват, че ме ценят (дори да е лицемерно). Какво да искам повече?

Знаеш, че съм бил шеф в големи фирми. Знам колко изкарва фирмата и колко десетки хиляди от тези приходи се тна всеки служител, който получава 10-20 пъти по-малко от изкараните приходи. Тук аз получавам половината. Май няма място за страдание. Иначе всички работници и служители би трябвало да напуснат фирмите си, защото са ограбвани.

Изобщо не ме интересува като чии представят преводите ми. Аз съм си получил заплащането, което ме удвлетворява. Това не е някакво творчество, като например някой да издаде книга с моите разкази. Тогава бих се подразнил. Да, това е интелигентна работа, но според мен само най-добрите художествени преводи могат да се разглеждат като творчество. Останалото си е работа. Знаеш ли колко неща съм създал за работодателите си през живота си? Някои от тях наистина съм създавал от нищото, само с моя си мозък. И какво? Чия собственост са тези творения? Мои? Тц. Знаеш ли, че разработени от мен методики за организиране на работата, буквално от нищото, защото тогава сегашните фирми се раждаха и никой от чужденците не ни учеше на нищо, още се ползват в тези фирми - близо двайсет години след създаването им? И какво? Да си търся авторските права и дивиденти ли? Това е било част от работата ми, за която съм получавал заплата.

Знаеш ли, че само през последната година преди да остана без работа съм спестил на работодателя си над 200 хиляди евро от доставки, въпреки, че не е било моя работа да свалям цените на доставчиците. Не съм получил лев за това. Просто ми беше кеф, че ги преборих, а двама от тях бяха израелци.

Така съм устроен - индивидуалист и егоист. Не ме интересува какво получава или не получава другият. Интересува ме какво получавам аз. Не ме дразни, ако той получава повече от мен, щом тези пари така или иначе няма как да стигнат до мен. Не ме кефи, ако получава по-малко, защото това не вдига моите приходи.

Това е. Може да кажеш: "Остарял си, дядо". Да, остарявам, но не това е причината. Винаги съм бил такъв. Егоцентрик.