|
Баба ми ми е разказвала, че като съм бил много малък, при мен дошла една орисница и ме попитала какво искам да ми даде - дълга памет или дълъг член. Не помня какво съм си избрал.
Демек зле съм с паметта, но струва ми се още при първия ни разговор на тази тема, преди много години, ти казах, че въпросът с агенциите и преводачите не стои или-или. В този бизнес има специфични сложности, някои от които според мен нямат обективно решение, но все пак и той като бизнес прилича на останалите бизнеси поне в едно отношение. Колкото и да дрънкат по въпроса около масата, огромната част от хората реално не искат да имат свой бизнес. Предпочитат да са наемни работници и друг да се грижи да им осигурява работа, да носи отговорност и загуби заради техните грешки, да мисли как да задържи бизнеса на повърхността. Те искат да си получават твърда заплата на твърдо работно време - не дори на норма.
Казвам "те", но аз съм един от тях - не ставам за ентерпреньор. Оправдавам се, че е защото съм прекалено емоционален, държа на честността и коректността, които са дефицит в бизнеса, но вероятно истината е, че ме е страх да поема по-сериозна отговорност, макар, че се имам за по-отговорен от средното човек.
Та мисълта ми е, че освен обективната нужда от агенции, които да събират пазара във фунийки, водещи към преводачите, съществува и много силна субективна необходимост от тях, именно заради болшинството преводачи, за много от които дори регистрирането на елементарна фирмичка, за да могат да издават фактури е непреодолима пречка.
Уважавам борбата ти с агенциите, но струва ми се, че си падаш малко екстремистка. Въпросът, според мен не е дали да ги има, а в какъв вид да ги има. И доколкото в нашата мила татковина далеч по-прости въпроси не се решават с десетилетия, много се съмнявам, че този проблем ще получи адекватно решение в близките 20-30 години, ако изобщо светът просъществува още толкова.
Стискам ти палци, щото пък ако няма такива, дето да си сложат главата на дръвника, още щяхме да се крием от мечките в пещерите.
|