Естествено, че съм имал Брезичке. Някъде 5-6 от все още не многото ми преводи бяха такива.
Единият – договор за производство на ключалки за седалки на автомобили (сега Рашеда ще възроптае, че това не са ключалки, щото нямат ключ, а „заключващи механизми“ или по-точно „заключващо-отключващи механизми“) между чешка и наша фирма, незнайно защо превъртян от чешки на английски без грам редакция. Оставяме настрана, че някъде се използваше „back seat lock”, а другаде “seat back lock” и за да разбереш кое е вярното трябва добре да осмислиш текста. Преводът беше почти като египетските картинки (между другото гугъл преводачът работи доста добра – английски-български, но чешкият явно му беше дошъл горница). Имаше и друга малка закачка – навсякъде се използваше “machine”, но очевидно на някои места ставаше дума за производствена машина, а на други за автомобил – предположих, че идва от това, че кола на чешки, както на руски е „машина“ и внимавах къде за кое става дума. Дотук добре, има контекст, мислиш, съобразяваш кое е логичното, но като опря до таблиците с компоненти… Добре, че всеки си беше с картинка и на нея беше останал оригиналният термин на чешки. Търсих по два начина – единият – чрез допълнителен гугъл превод на термина от чешки на руски и български и английски (последният го имах, но гугъл дава възможност за избор на вариант на превод и така можех да видя и други варианти). Вторият способ, който и друг път съм използвал е търсене по картинка. След като знаеш как изглежда нещото в оригинал (ако липсва картинка, търсиш първо картинка на оригиналния термин), търсиш подобни изображения (има такава опция). Излизат същите картинки от материали на други езици. Оттам вече се опитваш да намериш картинката на езика, който ти трябва и да видиш в текста как се нарича това чудо на този език.
Имах и един превод на договор от румънски. Първо, самият договор беше идиотски – някакви препродажби на дялове между физическо лице и две фирми, промени в ръководството, странни права и задължения на страните (някаква еврейска далавера беше). Там пак ми се наложи да ползвам и румънския оригинал на места, за да проверя други варианти на превод, иначе тотално се губеше всякакъв смисъл.
Превод на математическа статия за научно списание от български на английски – висша математика. Върви бавно, щото проверявам всеки термин, но върви. Докато попадам на съкращение – СДУ. Изрових нета – няма такова чудо. След повече от половин час търсене ми просветна (понеже се споменаваха диференциални уравнения) че това е Системи Диференциални Уравнения. Учили сме го в първи курс в МЕИ-то преди 35 години и едва изкарах тройка. Може да изглежда като щастлива случайност, че съм се сетил за нещо, потънало толкова дълбоко в мозъка ми, но това си беше следствие от напрягането при търсенето. Със съкращенията е най-трудно. В нета е пълно с речници на съкращенията, но има опасност да се заблудиш когато и понятие си нямаш за какво става дума – понякога има по няколко напълно различни разшифровки, които като че ли пасват на смисъла. От друга страна в много материали има не разшифровани собствени съкращения. Затова, когато подозирам, че съкращението не е глобално като ЮНЕСКО например, не търся по голо съкращение, а вмъквам думи от контекста на материала.
В предишно мнение споменах прийоми за търсене, което едва ли не предполага наличието на система – прави 1, прави 2. Не, при мен това е по-скоро вроден усет, подпомогнат от богат опит и любопитство в много сфери. При мен има и друга особеност. Предполагам, че за преводачите, за които превеждането е основна дейност, разгадаването на ребуси е досадно губене на време и снижаване на производителността. При мен превеждането е нещо допълнително – и финансово и като приятно занимание, и изпитвам удоволствие да се правя на следовател и „по една нишка от шал да откривам убиеца“. Случвало ми се е да се ровя за нещо и по час, защото ми става интересно.
Последен пример. Твоят случай с правото на требование. Самата дума е напълно ясна, така че трябваше само да се намери точния аналог на български. Потърсих в гугъл „право, искане, изискване, взискване“ (последното ми е останало в главата от многото договори минали през ръцете ми). Намерих текст от обнародвано решение на съда „право на взискване за изпълнение на задълженията“, което ми се стори достатъчно надеждно. Не рових повече, както обикновено бих направил, защото преводът си е твой и ти решаваш какъв термин да използваш, затова само ти подадох следата. После някой ти предложи „претенция“. Формално погледнато „взискване/изискване“ е почти буквален превод на „претенция“, но остава въпросът кой от двата термина е в (по-широка) употреба, защото терминологията също се развива.
Дълъг ферман се получи, но исках да ти отговоря максимално изчерпателно.
С две думи, не твърдя, че е достатъчно да имаш интернет за да станеш преводач, но смятам, че ако познаваш добре чуждия език и отлично собствения си (може би най-важното), няма да имаш проблем да направиш напълно приличен превод на повечето възможни тематики.

Приятен ден!