Да де, ама когато преводача осере нещата (което хич не се случва рядко, дори съм виждал такава "работа" на хора, смятане за "величия" в преводаческия бранш), не превозача се разправя с клиента и поема всички удари, упреци, сръдни, ругатни и пр., а отива "сутеньора".
И както сутеньора поема закрилата и относителната безопасност, така и агенцията, а не великия преводачески творец е на топа на устата и накрая обира пешкира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите