|
PS. Днес, 04.10.2014, попаднах на една статия от 2011 г. в блога на колега от САЩ, в която преводачите се оприличават на проститутки:
"Many professions such as writers, singers, actors or hookers have been traditionally represented by an agent, mostly because the logistics of the business involved in these cases are quite complicated. In theory, Internet has made it much easier for freelance translators to work for their own clients rather than for a broker, especially considering that a typical translation agency pays translators about 50% of what the client pays for the translation. I think that the commission paid to a writer’s or actor’s agent is much lower, more like 15%. Only hookers are probably paid even less by their agents than translators (although I don’t think that they give free samples of their work [which would be tantamount to test translations] to prospective customers as willingly as translators). "
Във форума под статията някакъв друг колега коментира, че преди време е използвал същата аналогия, а някаква колежка се забавлява.
Стана хептен забавно... направо да се спука човек от смях...
Всъщност авторът обяснява, че отношенията между агенциите и преводачите са нещо като т.нар. "стокхолмски синдром" - похитените (преводачите) се влюбват в похитителите си (агенциите), като перверзната им любов се засилва от мисълта, че всеки момент могат да бъдат убити.
Като съм тръгнала да пиша PS, да добавя и как стоят нещата към днешна дата. След над 2-годишна кореспонденция с какви ли не официални институции и оживени дискусии в интернет с кого ли не, работата се поизясни.
През април 2014 излезе годишният доклад за 2013 г. на Омбудсмана на РБ, в който К. Пенчев препоръчва незабавна отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите и прекратяване на практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи в МВнР:
http://softisbg.com/rennies_blog/2014/04/-2013-15042014.html
В края на юли 2014 КЗК направи на пух и прах мухлясалия правилник:
http://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Article&id=4790
„Комисията за защита на конкуренцията счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач.
Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива, да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове, както и да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като вземат под внимание принципите на правото на конкуренция.“
Линк към Решение № АКТ-964-16.07.2014 (документът е 42 стр.)
Дата на публикуване: 18.07.2014 г.
Номер на производството пред КЗК: КЗК/384/2014
Вид производство: ЗЗК
Предмет/подпредмет: Застъпничество за конкуренцията
ДА НЕ СЪМ ЧУЛА НЯКОЙ ДА КАЗВА, ЧЕ ИНСТИТУЦИИТЕ НЕ РАБОТЯТ!
А през септември 2014 г. след кратка кореспонденция с д-р Петер Йонас от LICS, Австрия (LICS се занимават със сертифициране), стана ясно, че много неща в преводаческия бизнес не са наред:
Кореспонденция с д-р Петер Йонас (на англ. език):
Кореспонденцията с институциите продължава:
Дискусиите - също:
"Никой не знае кой прави преводите, които не са официални. Агенциите викат "Ние ги правим!", прихващат материалите за превод и ги разпределят по нелегални канали към анонимни лица. Анонимните не се задържат дълго на пазара, но други идват на тяхно място и каналите продължават да функционират - във вреда на клиентите."
|
Re: Поразителни паралели: проститутки - преводачи [re: chavdar4e]
