"Ако човек пита петима адвокати вероятно ще получи поне 6-7 различни отговора. Тълкуването на законите е субективна материя."

Имаме втори отговор на същия въпрос - доста подробен и интересен:

"Питането е в област, в която не съм задълбавал.

На първо четене мисля, че не би могло да бъде дадено пълномощно.

Пълномощното е фигура, НЕ която дава право някой да се подпише вместо другиго, а напротив, някой се подписва сам, посочва своето име и че действа от името на другиго. Представителят изявява своя воля. Представителството служи за извършване на сделки и други правни действия (упражняване на права, пораждане на задължения), които не са строго лични.

В случая обаче се касае по-скоро за едно строго лично заявление. Идеята на подписването на документа от преводача е, че той поема отговорност за верността на превода (чл. 18 ал. 2 Прав. за легализ….). Доколкото не е безразлично кой е проверил документа, не би трябвало и да може да се подписва от друго лице, което да задължава своя упълномощител. Странично има и углавноправен аспект – изготвянето на неверен документ е престъпление, а наказание се налага за лични действия, така че, за да се носи отговорност, е необходимо документът да е подписан от действителния преводач.

Освен това, преводачът удостоверява, НЕ че преводът отговаря на някакъв другоезичен текст, а именно на скрепения с превода оригинал (т.е. преводачът трябва да види оригинала, а не сканинг). (Доколкото си спомням такъв изключваше от представителството всякакви удостоверителни изявления.) По същата причина не може някой да удостоверява, че преводът е извършен от другиго.

Накрая, ако имахме упълномощаване, щеше да е необходимо към всеки превод да се прилага екземпляр от пълномощното.

Ако имате предвид само някой технически да полага чужд подпис, това може да е престъпление.

Принципно мислим вариант е да се полага електронен подпис, като се капсуловат оригиналът и преводът в един документ, но не знам дали МВнР е фактически/технически дорасло за това, а и ще има проблем, ако самият оригинал не е в електронен вид.

Друг вариант е някой да подписва преводите от и със своето име, като истинският преводач не се афишира. Т.е. първият преводач ще извършва проектопревод, който този някой ще проверява, заверява и ще носи самостоятелна отговорност. Този някой обаче следва да отговаря на изискванията за преводач + да е склонен да се довери и да носи отговорност заради първия.


Трети вариант е фирмата да даде на преводача файл с антетка, преводачът да разпечатва документа и да го подписва, след което да го изпраща с куриер (или разносвач на фирмата, съседско хлапе…) на фирмата, където да го подпечатват."