От предложението преводачът да се разходи до офисите на агенциите, за да увери, че под преводите му стои неговото име, не става ясно чий подпис стои под преводите - на преводача (сканиран/фалишифициран) или на служител от читавата агенция.

Сегашната уредба - преводачът изпраща официалния превод по имейла, агенцията го разпечатва, оформя (в т.ч. подписва) и предава на клиента, без да разкарва преводача, е в нарушение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Това не означава, че единственият начин за законно оформяне на официален превод е чрез разкарване на преводача до нотариус. Наистина, в много страни по света подписът на преводача, както и всеки подпис върху частен документ, се заверява от нотариус. И в България нотариалните кантори са единственото място, където законно се удостоверява верността на подпис върху частен документ. Но това законово положение се заобикаля от агенците за преводи, които смятат, че въз основа на фиктивните им договорни отношения с Външно, имат правомощия да извършват и нотариална дейност.

Рано или късно агенциите ще разберат, че са подведени от Външно да извършват незаконосъобразна дейност (документни престъпления). Самият договор по чл. 2а, ал. 2 от т.нар. правилник за легализациите представлява документ с невярно съдържание. Съставянето и използването на такъв се преследва от закона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите