|
10.06.12 | Д-р Андрей Романов
Интересно слово. Кара човек да се замисли. Произнесено е преди година и половина, но не бях попадала на него. Днес някой го изрови и го публикува в една затворена фейсбук група за преводачи.
"Благодаря на хората, които се събраха тук днес, за да чуят една дискусия по проблемите на превода - на този презрян превод, този странен занаят, тази толкова малко ценена, дори почти незабелязвана професия. Какво е да си преводач в България? Това значи да не получаваш нищо за труда си, това значи да те смятат за нещо като общ работник на умствения труд, за някакъв едва ли не пролетарий на културата. Всеки се е втренчил в автора и никой не забелязва тази жалка, нещастна фигура в сянка - фигурата на преводача. Днес обаче аз искам да се застъпя за нея. Не хвърляйте камъни по преводача! Той не заслужава това.
Ако размисляте дали да не станете преводач, имайте предвид, че това е може би най-християнската от всички професии. Тази професия е претъпкана с християнски добродетели."
"Всички други професии и занаяти на този свят искат да се самоизтъкнат, да влязат в човешките очи. Не такъв е преводачът. Между Автора и Читателя той е Третият, който мечтае да ги срещне очи в очи, но не и да им се натрапва след това с присъствието си; той разбира, че в часа на срещата той е излишен, както е излишен всеки Трети между Двамата, между Аз и Ти, между любовника и неговата любов. Уреждайки срещата между двамата влюбени, където Авторът е мъжката, оплодяваща страна, а Читателят - женската и получаващата, той се измъква тихо и по терлици от нея. И наистина, кой превод е най-хубав, най-добър? Навярно онзи, който толкова съвършено се покрива с авторския текст, че никой не забелязва, че това е превод. Идеалният, абсолютният превод би съвпаднал с Оригинала. Той би ни предал толкова съвършено и изкусно цялата пълнота на значенията и цялата безкрайност на подтекстите на Текста, че всъщност не би се различавал по нищо от него. Идеалният преводач би съвпаднал с Автора, той би бил самият Автор, написал отново своята творба - само че на нов език, на езика на превода. В момента на своето финално съвпадение с Автора идеалният преводач би се самоанихилирал, самоунищожил. Разбира се, този идеал е неосъществим; и все пак всеки истински преводач се стреми към него."
Вие какво мислите?
|
Похвално слово за преводача
