Добре, де, не ти ли направи впечатление, че писах как като сестра съм била спокойна най-вече за това, че няма някоя или някой (сестринството вече е отворено и за мъже) да ме измести, без да има диплома (правоспособност)?

Ние сме учили в медицинското история на сестринството. Флорънс Найтингейл, жена от благороден произход, е положила основите. Тя самата е била сестра в Кримската война в средата на 19-ти век. Нямала е образование, разбира се, просто е превързвала рани и облекчавала страданията на ранените с блага дума,а и е била красива. Казват, че когато влизала в палатката, все едно слънце изгрявало. Но много по-важно качество от красотата й се оказва състраданието й и готовността й за саможертва, невероятно за жена от нейните среди. Тя е можела да загине на фронта, но оцелява и когато се връща в Англия, открива първото училище за сестри. Обучението е било нещо като кратък практически курс. Тя е била първата преподавателка. Каквото е научила на фронта, това е показвала. Май е довела и лекари. Можете да намерите точна информация в интернет.

По-важното е, че през 19-ти век се полагат основите на бившата ми професия. Лекарската е много по-стара. Дотогава сестринските грижи са били поверявани на жени без всякаква подготовка, обикновено от нисшите слоеве на обществото. По време на епидемии пък, когато всички са се разбягвали, са заповядвали на крадлите от затвора и проститутките от улицата да отиват да се грижат за умиращите.

След Лейди Флорънс Найнтингейл идват други благородни жени, които разкриват училища за сестри. Постепенно обучението се разширява. Въвежда се теоретична подготовка по анатомия, физиология, вътрешни, хирургични, инфекциозни, кожни и венерически и др. болести, стаж в университетските болници, лектори и изпитващи от медицински университети. По мое време - в края на 70-те, въведоха медицинска етика и психология. Днес сестринството е висше образование с три степени - бакалавър, магистър и доктор по сестринство. Наскоро четох, че се въвежда и специализация, както при лекарите. По мое време бяхме само два профила - детски сестри и сестри общ профил (предимно за възрастни, но и за деца).

Според мен преводачите са в особено положение. От една страна са уважавани, високо квалифицирани, интелигентни хора, най-често с висше образование (предимно с филология), от друга - са силно подценявани (пренебрегвани), трудът им е считан за машинопис, често хора с магистърска и два чужди езика биват карани да варят кафе на шефове с по-нисък образователен ценз, които ги третират като помощен персонал, а повечето хора извън бранша си мислят, че чужд език се научава за месец-два, а работата на преводача е техническа - пуска текста да се преведе машинно и после нанася леки корекции - работа за минути.

Оттам и презрителното отношение. Пустата реклама е навсякъде - чужд език за месец. Агенциите също вършат мечешка услуга на бранша. Техните мениджъри обещават чудеса на клиентите, само и само да не отидат в съседния офис. После следва познатото: "За утре, да. Е, какво толкова? Само 15 страници, няма нищо особено в текста. Какво като сега е 20:00? До 10:00 утре има 14 часа! Не искаш??? Я повтори, повтори! Такааа ли? Няма да те търся повече, да знаеш!"


Най-неприятното е, че Външно е разпасало агенциите до степен, непозната на западния свят и въобще на целия свят. У нас нали те се водят "оторизирани" да извършат официални преводи. Мооооля? Оторизацията принадлежи на преводачите с най-висока квалификация и най-голям опит! Освен това Външно си затваря очите, че агенциите използват "преводачи" с нисък или никакъв образователен ценз. Това е, образно казано, все едно да се качите на такси, карано от шофьор без книжка.