Разговаряла съм с хора като теб, които работят някъде (учителки) и вземат 5-6 лв. чисто от превод, без да декларират допълнителнителните си доходи. Доволни са. При мен обаче нещата са други. Топлото място, за което някои ми завиждат (на трудов договор в семейна фирма), всъщност означава, че почти половината от това, което изкарвам, отива за данъци и осигуровки и от моито 10 лв. ми остават също 5-6, при това без осигурен редовен приход от друго място, па макар и неголям.

Аз например давам и уроци по английски. Най-високата ми цена е 8 лв/уч.ч., т.е. реално 4-5, а най-ниската - 4. Преподаването ми носи контакти с хора, предимно млади и весели, а и напредъкът им също е вид награда и удовлетворение, което донякъде компенсира слабите доходи, но за самотния преводачески труд няма компенсация.

Все по-често получавам ужасно неграмотни изходни текстове - както на английски, така и на български. Обяснявам си го с навлизането на машинния превод по цял свят плюс повсеместната девалвация на образователните степени. Какви поръчки съм получавала от магистри, асистенти, доценти и професори, не е за разправяне.

Винаги първо търся с ключови думи на английски и доста често успявам да намеря изходния английския текст, който ми носят, нескопосно преведен на български. Като кажа, обаче, че съм го намерила, викат "Сакън!" От мен се иска да го преведа обратно на английски така, че да не личи откъде е заимстван. Удовлетворението в такива случаи е ниско, независимо, че заплащането е добро.

Редактирано от Rasheda на 19.07.13 21:16.