Re: Бихте ли си дали подписа на агенция за преводи? / Общества / Професионални / Преводачи

Уважаеми колеги,
УС на НАПА-България реши на свое заседание от 29 март 2013 г. да вземе отношение, като изготви становище от името на членовете на НАПА-България в отговор на публикуваните в интернет документи Писмо на г-н Сираков до М и Писмо на МС до Р. Стоянова, които Ви изпращаме. Тези документи повдигат няколко въпроса, като
- изготвяне на регистър на преводачите;
- участието на професионалните организации в разработване на нов нормативен документ, който да регламентира извършването на официални преводи, както и заверка на подписите на отговорните за това лица;
- предложение за промяна на институцията, полагаща заверка на подписа на преводача – Министерство на правосъдие съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Молим за Вашите конкретни предложения за промени и/или нови текстове по изготвения от УС на НАПА-България проект на писмо на НАПА-България ”Draft_Opinion_NAPA“ до 22 априлмарт 2013 г. включително.

Приложение:
Писмо на г-н Сираков до МС
Писмо на МС до Р. Стоянова
Проект на писмо на НАПА-България

За УС на НАПА-България:
Юлия Лозанова, председател
Bulgaria@lozanova48.com
0888765882

Уважаеми г-н ………….. /до министъра на външните работи, копие до МС, Омбудсмана, прокуратурата и др./

Позволете ми да ангажирам Вашето внимание със становището на Национална асоциация на преводаческите агенции в България относно публикуваните в Интернет писмо на г-н Сираков, постоянен секретар на МВнР /изх. № 12ПР-1149/21.03.2013/ до - г-жа Соня Божикова, началник отдел „Приемна” на МС, с копие до г-жа Рени Стоянова, и съответния отговор на г-жа Соня Божикова, началник отдел „Приемна” на МС /№ 2711/12 от 28.03.2013/ до г-жа Рени Стоянова по въпроси, които засягат пряко интересите на нашите членове и гражданите на Р България.
От самото си създаване Национална асоциация на преводаческите агенции в България (НАПА-България) винаги е изразявала готовност за активно професионално и техническо съдействие в процесите за подобряване на нормативната уредба на преводаческия бранш и в частност свързаната с изготвяне на официални преводи.Постоянния секретар на МВнР информира МС, че министерството в момента работи, съвместно с други ведомства, за въвеждане на нови правила, които постепенно да доведат до отпадане необходимостта от заверка, легализации и превод на определени официални документи. В отличие от предходните инициативи на МВнР, в този процес не са привлечени браншови организации, които разполагат и със значителен експертен потенциал в тази сфера. НАПА изразява готовността си да продължи да сътрудничи с МВнР по повишаване качеството на преводите на документи.
НАПА-България подкрепя становището на МС, че „премахването на действащата нормативна уредба, без въвеждане на нова такава относно реда за легализация на тези документи, ще доведе до вакуум в тази дейност на държавата, което от своя страна ще накърни интересите на редица физически и юридически лица, нуждаещи се от съответното оформяне на официалния документ, предназначен за ползване в чужбина, и такива документи, изготвени от чужбина и предназначени за ползване на територията на страната“.
Относно идеята заверката на подписа на преводача да се извършва от нотариусите с последващо удостоверяване на извършен в България превод, предназначен за чужбина, посредством заверка „апостил” на МП, с който се потвърждава предходна нотариална заверка на подписа на преводача, изразяваме следните съображения:
- последващото удостоверяване на извършен в България превод, предназначен за чужбина, посредством заверка „апостил" на МП, с който се потвърждава предходна нотариална заверка на подписа на преводача, противоречи на Хагската конвенция (съгласно чл. 1, защото с полагане на нотариална заверка, удостоверяваща подписа на преводача и след това полагане на „апостил", ще се произведе нов отделен документ);
- при създадената организация за легализация и заверка подписа на преводача има гаранции за истинността на документите, влизащи и излизащи от държавата. Подписът на преводача се заверява от експерти в МВнР само на основание наличие на официални документи по Договорите за правна помощ, Хагската конвенция или общия ред за легализация; в състояние ли е всеки нотариус да осигури подготвен експерт в обмена на официални документи и книжа?
- необходимо становище от МВР, Прокуратурата и съдебните органи относно случаите на нотариални сделки, сключени на основание на документи с невярно съдържание, идващи от чужбина.
- възможно е оскъпяване на услугата за гражданите, т.к.нотариусите събират нотариална такса и за последващи страници в сравнение с държавните такси, които МВнР събира за документ, независимо от количеството страници превод;
- преминаване от наложената след 1989 г. система на удостоверяване подписа на преводача към заверка от нотариусите ще прекрати създадени вече добри практики в преводаческия бранш, които по своя характер са новаторски в сравнение със съществуващата практика в много други страни, където този бизнес обслужва само някои тясно специализирани области като например локализация на софтуер.
- Една от новаторските добри практики се изразява във възможността фирмите за преводи да произвеждат и предлагат на гражданите комплексни услуги, поради обстоятелството, че те носят отговорност за качеството на преводаческата услуга като колективен труд. На фирмите за преводи е предоставена възможност да се квалифицират с помощта на експертите и на основание договорите с МВнР по специфичния предмет на заверки и легализация в съответните ведомства и по този начин да предоставят професионалната комплексна услуга на гражданите.
- Друга от новаторските добри практики в бранша е изпълнението на изискванията на МВнР за сертификация по ЕN 15038 и назначаване на двама филолози на трудов договор и по този начин осигуряване на ресурси за гарантиране на качеството на преводаческите услуги за гражданите на Р България.
И накрая ние декларираме, че не подкрепяме политиката на противопоставяне на фирмите за преводи и преводачите, не подкрепяме противопоставянето на малките и големите фирми. Смятаме, че на пазара за преводи има място и за физическите лица и за малки и големи фирми, и само с общи усилия и добронамереност може да изградим нормативна база, която да осигури условия за равнопоставеност и лоялна конкуренция.
НАПА-България е отворена за градивен диалог с всички участници в преводаческия бранш.
За НАПА-България:
Юлия Лозанова, председател