В момента имам казус, който може като нищо да свърши с неплащане. Превеждам над 200 стр. сайт на партиди. След като съм превел над половината, получавам сърдит мейл с анотирана от възложителя (най-реномирана българска фирма) извадка.

Анотациите говорят, че познанията на възложителя по целевия език са вероятно от уроци тип "западен език" в гимназията и посредствени телевизионни предавания -- речник от порядъка на 300 думи (останалите неизвестно защо "вещо" са определени като "произлизащи от Южна Африка или Карибския район"!), конструкти в сегашно време и т. н. Той смята и, че правилата на българските препинание, кавички, начални главни на "Вие" (и пр. безкрай) се пренасят автоматично в целевия език.

Почват кандърми с дебелоглави, многознайни инатлии, с които добрите обноски, тактът и привеждането на всевъзможни примери от интернета и печатни издания не само не вършат никаква работа, а се тълкуват превратно. Плащането се забавя с месеци (ако изобщо дойде), а други задания от същия източник пресъхват, наред с такива от сродни нему източници.

Подобни казуси съм имал и с най-изтъкнати и меродавни държавни учреждения, включително едно, което преди десетилетие бе учредено специално да прави преводи. Типичният сценарий е -- дават ти заданието; питаш как да го натъкмиш като тон, стил, регистър, куп други неща и ти отговарят нещо като "ми, както е написано, там..."; накрая излиза, че е трябвало да ти отговорят "преведи го мърляво и направо зле, че така сме си свикнали ние тука от години и само тъй ни е мило. И не мисли да го правиш добре, че ша видиш тогаз кой по- отбира от целевия език -- ти или ний!"

Изводът е, че ако превеждаш на тъпи хора, трябва да превеждаш зле, за да си мислят, че превеждаш добре. А уви, повечето възложители в България са от тъпи, по-тъпи.

То в Библията си пише -- не хвърляй перлите си пред свинете!