Аз лично мисля, че правилата не трябва да са абсолютни. Пример: Блак, Блек и Бляк. Жул Верн и Жюл Верн. Рене и Рьоне. Венесуела и Венецуела, Лос Анджелес и Лос Анджелис. Грин и Грийн, Чарлс и Чарлз, Удсток и Уудсток. Важно е в едно произведение да се среща само едната форма. Тия спорове кое е "правилно" и "неправилно" са безсмислени. Едно име може да звучи по-добре, когато не са спазени правилата. Примерът с Реноар и Дега е показателен. Или примерно "Епъл". Стиви 100 примера мога да се сетя. Всъщност това не е "грешка", защото е използвана транслитерация, тоест спазени са правилата на транслитерацията. В други случаи се използва транскрипция. Това е. Няма нужда да бъдем прекалени педанти.