Поздравът е, за да се вслушаш в типичното украинско "гх": роспряхайте, яходи, охорчил, и да видиш, че се различава от "х" в хлопци, нехайте.
И за социализма пак бъркаш. Това не са ценности на социализма, а на времето - на 60-те, 70-те, 80-те. Сега новите ценности или липса на такива са други, но не заради строя, а заради различната степен на техническо и информационно развитие. Единствената ценност на социализма е, че ни превърна в измекяри, които искаме да получаваме пари без да работим, държавата да се грижи за всичко, а ние като едни наивни дечица да си чучкаме вкъщи или на определеното ни от някого работно място и да правим това, което някой друг ни е определил. Ама ти в това време повече си живял. Аз завършвах училище и трябва да ти кажа, че с голямо удоволствие се сбогувах с промиването на мозъци и зубренето на клишета от априлските тестиси на бай Тошо. Последва кратка глътка свеж въздух, когато човек можеше да изгражда абсолютно самостоятелно мнението си за света, но явно стадото винаги ще си търси овчар, та пак се появиха всякакви мозъкопромиващи политики за контролиране на народа.
В тази връзка, един виц, а може би истински случай.
Една стогодишна баба в Родопите станала най-възрастния гражданин на България и един репортер отива да я интервюира. И я пита:
- Кажи, бабо, живяла си под турско робство, живяла си под фашистко робство, живялата си при нашия светъл социализъм, кога ти беше най-хубаво.
Помислила, па рекла:
- По турско, момчя, по турско бяше най-убаво...
Неловко мълчание...
- ...оти бях млааада.
Тъй че няма как да не изпитваме известна носталгия към онова време. Само че мозъкът, този върховен манипулатор, ни заблуждава, че сме се чувствали най-добре заради социализма. Било е от годините.