Точно - тялото тук, душата - там.

В Троян съм живял 18 години, от които поне 3 не ги помня. Значи 15. В София - два пъти повече. В София обаче няма нито едно местенце, в което да се чувствам наистина у дома или напълно в покой. Нито едно местенце, на което да ми се иска да отида.

Накъдето и да погледна (освен към Витоша в ранна пролет, през някой от онези дни, когато вятърът е издухал всичкия смог и на Витоша се въжидат дървета и скали, а не размазана мръсно-сиво-зелена маса), виждам само грозотия и мръсотия. Дори и да има някоя красива сграда, ако е стара, тя е напълно изоставена, олющена и мръсна, ако е ремонтирана или нова, всичко около нея е изоставено, олющено и мръсно.

Ненужно огромните нови ботори по на 15 етажа, с почти кубична пропорция, застъпили тротоарчетата почти до бордюрите, от двете страни на тесни улички, направо ме смазват. Никой от архитектите ни ли не е ходил в Атина? Атина е 5 пъти по-голяма от София, но в нея има простор и светлина.

След бидон-вилите на Рио и Мексико сити, София е най-отвратителното място за живеене.

Уви. В София има работа. В Троян и другите градчета като него - не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите