|
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ДИРЕКЦИЯ "КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ"
СТАНОВИЩЕ
ОТ ВАЛЕРИ ВЕСЕЛИНОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ"
ОТНОСНО: Писмо изх. № 232 от 20.07.2010 г. на Българската асоциация НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ПРЕВОДАЧЕСКИ АГЕНЦИИ И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЪЛГОГОДИШНИ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ ПРАКТИКИ НА МВНР В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ УСЛУГИ
Във връзка с писмо изх. № 232 от 20.07.2010 г. на Българската асоциация на професионалните преводачески агенции, дирекция „Консулски отношения'" изразява своето съгласие с направените в писмото констатации и би желала да обърне внимание върху още по-голямата дълбочина на проблема и необходимостта от преразглеждане на съществуващи дългогодишни практики в областта на преводаческите услуги. Считаме, че е крайно време някои от тях, извършвани без законово основание, да бъдат прекратени, поради което ги излагаме по-надолу, както следва:
1. Проблеми, предизвикани от действащата нормативна уредба за извършване на официални преводи на документи
Единственият правен акт, регламентиращ лицата и реда за извършване на преводите на документи, е Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа / утв. с ПМС № 184 от 1958 г., посл. изменение -ДВ, бр. 103 от 25.12.1990 г./.
Правилникът няма своето законово основание за съществуване /издаването му не е предвидено в Закон/, като освен това редица от разпоредбите му са остарели и са неадекватни на съществуващите обществени отношения в страната.
За преводи в страната урежда единствено възможността извършването им да се възлага от МВнР чрез граждански договор на „държавни, обществени, кооперативни и частни фирми". Той не съдържа никакви разпоредби относно
статута на преводачите, работещи с такива фирми, изискванията и критериите за тяхната образователна, езикова и професионална квалификация, както и стандарти за извършваните от тези фирми преводи.
За извършването на преводи в чужбина Правилникът посочва само, че те се извършват от българските дипломатически и консулски представителства, без по-подробна регламентация на реда и условията за извършването им. Не е изяснен въпроса с реда и условията за признаване на територията на страната на преводите, извършени в други държави от лица, имащи право да извършват преводи съгласно местното им законодателство.
Същевременно редица нормативни актове изискват документи от чужбина да се представят с „легализиран превод на български език" /напр. Закона за движението по пътищата, Закона за гражданската регистрация, Закона за хазарта, Закона за корпоративното подоходно облагане, и редица подзаконови нормативни актове/.
Правилникът, уреждащ макар и фрагментарно извършването на преводите на документи, изобщо не третира въпроса за удостоверяването на подписи на преводачите върху извършваните от тях преводи. Заверката на подписите на преводачите върху официалните преводи, които МВнР извършва от години, няма законово основание.
2. Проблеми при прилагане на съществуващата нормативна уредба, отнасяща се до извършването на официални преводи на документи
В съответствие със съществуващата регламентация министърът на външните работи е утвърдил типов договор между МВнР и фирмите за извършване на официални преводи, както и списък на необходимите документи за сключване на такъв договор, вкл. и за удостоверяването на степента на владеене на чужд език. Следва да отбележим, че дейността по определяне на това кои лица и с каква квалификация могат да бъдат преводачи, е извън компетентността на МВнР.
Практиката показва, че тази процедура е и неефективна :
• В годините са констатирани сериозни нарушения на договорите с МВнР от голяма част от фирмите, изразяващи се в злоупотреби с подписи на преводачи – подписват се преводи от името на преводачи, които всъщност не са извършили съответните преводи. Извършват се преводи
от лица, които съгласно договорите не са били заявени от фирмите по предвидения в договорите ред, не притежават необходимата квалификация и не са били одобрени като преводачи от МВнР – възложител по договора;
• Удостоверяването на степента на владеене на чужд език чрез представяне на документи съгласно изискванията на МВнР е незаконосъобразно. Въвеждането на критерии за одобряване на преводачи по административен ред освен това поражда възможност за субективизъм при определянето на критериите;
• По-нататъшното увеличаване на броя на сключваните договори за извършване на официални преводи, които към момента са над 1100, поражда проблеми и от чисто административен характер за МВнР – необходимост от поддържане или дори увеличаване броя на служителите, извършващи заверката на преводите; затрудняване на контрола от страна на тези служители за спазването на договорите и оформянето на преводите в съответствие с въведения ред;
· В страната липсва регистър за преводачите, имащи право да извършват официални преводи на документи, тъй като техният брой е „плаващ" - съгласно договора фирмата може по всяко време да прибавя или заличава преводачи от списъка на тези, с които работи. По този начин едни и същи документи на преводачи се представят за всички фирми, с които работи този преводач, което освен неудобства за самите преводачи, води и до натрупване на огромен по обем архив в дирекция „Консулски отношения", съхраняван с години.
Въз основа на гореизложеното могат да бъдат направени следните важни констатации :
1. Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащото законодателство, тъй като няма нормативно основание за неговото съществуване. Поради тази причина той не може да бъде изменян и допълван.
2. Уредбата на статута на преводачите и валидността на преводите може да се извърши само чрез закон. Този Закон следва да бъде изготвен от компетентното министерство, в случая – Министерството на образованието, младежта и науката, със съдействието на съсловните организации.
3. Заверката / удостоверяването на подписите на преводачите е дейност, която не би трябвало да се извършва от МВнР, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена. Съобразно Закона за нотариусите и нотариалната дейност и съответните разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс, удостоверяването / заверката на подписите на преводачите трябва да се извършва от нотариусите.
4. Предназначените за българските органи и институции преводи могат и следва да бъдат снабдени само с нотариална заверка на подписа на лицето, декларирало верността на извършения от него писмен превод, без никаква последваща заверка на това нотариално удостоверяване.
Ненужно и усложняващо е да се прави заверка на подписа на преводач върху превод, предназначен да се ползва в страната, т.е. след като е извършена от нотариус, да се „потвърждава" от друг държавен орган: било това МВнР или МП. Заверката/удостоверяването на подписа на преводача от нотариус дава достатъчна гаранция за истинността на този подпис и при нужда, дава възможност за по-обосновано и аргументирано търсене на отговорност от съответното лице, декларирало верността на извършения от него превод /правени от междуведомствена работна група през 2007 г. проучвания на законодателството показват, че в нито една държава не съществува практика за преудостоверяване/ препотвърждаване на заверката на подписа на преводача, извършена от местен нотариус. В държавите където има законово регламентиран статут на преводачите (регистрация в съдилища, МП, Камара на преводачите или МВнР) и тези лица (преводачите) притежават индивидуални регистрационни номера и печати, не се изисква и не се извършва удостоверяване / заверка на подписите им върху извършените от тях преводи. Преводите, предназначени за ползване пред местните органи, се оформят с индивидуалния печат и така се представят, като при необходимост от проверка се прави справка в съответния регистър (в органа, водещ и съхраняващ този вид регистър).
5. Последващото удостоверяване / легализиране на извършен в България превод, предназначен за чужбина, може да се извършва посредством поставянето на апостил от МП /с който се потвърждава предходната заверка на подписа на преводача от българския нотариус/. При това следва да се има предвид, че с голяма група държави Република България има сключени договори за правна помощ и спогодби за социално осигуряване, които освобождават документите от изискването за легализация и би трябвало този режим да се разпростре (приложи) и върху преводите на документите.
Във връзка с тези констатации,
ПРЕДЛАГАМЕ:
1. Да бъде отменен, като незаконосъобразен, Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
2 . Едновременно с това, действащите към момента актуални норми, касаещи легализацията на документи, да бъдат уредени в самостоятелен нормативен акт. / Това са нормите, отнасящи се до документи от държави, с които Република България няма сключени двустранни споразумения, освобождаващи документите от легализация, и държавите, които не са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961 г. (обн. ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., в сила от 30.04.2001 г.): норми, касаещи общия ред и процедура за легализация на документи от българските дипломатически и консулски представителства в чужбина и норми, уреждащи извършването на преводи в чужбина от дипломатически и консулски представителства на Република България /.
3. Преводите на документи от чужбина, предназначени да произведат действие пред български институции, да се оформят с нотариална заверка на подписа на преводача, а преводите на документи, предназначени за чужбина -освен с нотариална заверка на подписа на преводача – и с последваща заверка „Апостил" от Министерството на правосъдието.
Положителният ефект от изпълнение на предложените мерки ще бъде следният:
• Привеждане на нормативната уредба и практиката в областта на заверките и легализациите в съответствие с действащото законодателство /Закона за нормативните актове и Закона за нотариусите и нотариалната дейност/;
• МВнР се освобождава от несвойствена за него нотариална дейност;
• Значително улесняване на гражданите, нуждаещи се от преводи на документи. Разходите за тях биха се намалили от спестени средства за посредничество от фирми за преводи между гражданите и преводачите, както и от такси за удостоверяване на извършените преводи /таксата за нотариалната заверка на
подпис е по-ниска от таксата, събирана от МВнР/. На хората от провинцията ще бъдат спестени разходи за пътуване до МВнР в София.
Евентуалните проблеми, които биха възникнали при предложената промяна в нормативната уредба:
• Необходимост от реорганизация на дейността на служителите в Министерството на правосъдието, извършващи удостоверяване с „Апостил" на българските съдебни и нотариални документи;
• Необходимост от известен период на приспособяване към новия ред на извършване на преводите от институциите, които работят с документи от
чужбина.
ВАЛЕРИ ВЕСЕЛИНОВ
|
Официално становище за промени в бранша
