Здравейте,

Вие да не провеждате кампания за набиране на членове на Съюза на преводачите? :) Аз лично не бих го препоръчал с нищо на никого - вижте само кой е в управителния му съвет и от повече коментари няма нужда... Не е правилно да се създава зависимост от каквото и да било професионално сдружение - най-малкото защото то изисква членска вноска, а и не представлява никакъв "орган" за атестация и т.н. Всеки може да си представи как би протичало тогава всичко, ако е в ръцете на неясно как избрана "комисия". (по т. 4 + 7).

Че сегашната ситуация, т.е. валидните в момента процедури и регламенти на МВнР, КО и хилядите тъпунгерски агенции, е абсолютно идиотска, е пределно ясно на всеки. Господ знае защо всичко продължава все още, но така е в държавата българска. (по т. 1 + 2)

Ето как е в Гърция например - колкото и да я плюят всички: към МВнР има център за официални преводи (наричайте ги и заверени, легализирани, сертифицирани или както си искате - резултатът е все един), предавам документа за превод, плащам (нормална поръчка е 8 евро/стр.), след няколко дни си го получавам на официална бланка с официална заверка на официално допуснат/регистриран/... към въпросния център преводач, с което имам официален превод (повторението е умишлено). Знам, някой ще каже, че не е луд да ходи от Варна до София, първо да си подаде превода, а после да си го получи - в нормалните държави (колкото и да не ви се вярва, Гърция все още е по-нормална от Бг) това става абсолютно елементарно по пощенски път, всяка доставка трае един ден, не е нужно да е препоръчана, а и няма опасност да се изгуби, защото принципно никой не изкъртва пощенските кутии от малоумие, но това са подробности. Плащането става, разбира се, съвсем просто по банков път или платежно нареждане/директен дебит. Най-важното - преводачите се подбират посредством конкурс на общо основание (анонимността е гарантирана), организиран при необходимост - така се гарантират и областите на специализация, по които работят отделните колеги. Успешно представилите се кандидати си работят на свободна практика на базата на граждански договор с центъра; вътрешен екип контролира качеството респ. възлагането на преводите. (по. т. 3 + 6 +7)

Общи бележки, представляващи личното ми мнение:
Достатъчно много млади хора са с подходящо преводаческо образование (дали филологическо, по транслатология, лингвистика и т.н.) както от български, така и чуждестранни ВУЗ; възрастта тук не означава нищо, превод на "преводач" на 50 г. с 25 г. стаж е възможно да е много по-некадърен от такъв на млад човек, завършил Translation studies в Оксфорд (произволен пример); освен подходящо образование е нужен и талант, опитът се натрупва, никой не се ражда с такъв.

Агенции нека си има, все пак преводи са необходими и на други клиенти, без да е нужно да са с официална заверка; могат да обслужват и клиенти, нуждаещи се от устни преводи. Ще оцелеят само тези, които предлагат добра услуга - просто е грешно да съществуват само от това да смъкват кожите на клиенти, нуждаещи се от апостили и заверките на КО, а от друга страна да се подиграват с преводачите, които работят за тях за жълти стотинки. До кога?!

Относно устните преводи - това също може да се организира съвсем лесно от самите съдилища - не всеки е устен преводач, нали ... Но устният превод е съвсем друга тема.

От първа ръка мога да докладвам и за Германия при интерес.

Поздрави
Нед

Редактирано от InterNed на 02.10.12 23:44.