|
Много пъти сме говорили за проблемите на преводачите - зависимост от преводаческите агенции, недобро заплащане и др.
Предлагам на вниманието ви 7 идеи за промяна на статуквото. Ще се радвам на широки дискусии.
1. Министърът на МВнР излиза с изявление, че Външно и в частност дир.КО нeправомерно е диктувало правилата в бранша от 01.07.91 г. насам въз основа на вътрешния правилник на дир.КО от 1958, останал неактуализиран от 25.12.90. (случайно ли? нарочно ли? - няма значение! вместо да се вадят кирливи ризи от миналото, по-добре да се вложат усилия за оправяне на положението отсега нататък)
2. Измисленият СПА прекратява "дейността" си (ако вече не го е направил :) има достатъчно основания да предполагаме, че вече са взели решение да се самозакрият :))) Делото във ВАС се прекратява поради ненужност (то така и не се разбра за какво е всъщност :)
3. Законодателните органи преразглеждат дефиницията за "официален превод", като отстраняват нелепото "сключил договор в МВнР" - Примерно: "Официален превод е превод, носещ декларация за верността по ал. 2, чл. 290 от НК и подпис на квалифициран преводач"
4. Към чл. 290 се добавя алинея 3, в която се дефинира понятието "квалифициран преводач". Дефиницията се изготвя от единния Съюз на преводачите в България, в който членуват всички квалифицирани, професионални, опитни, заклети и пр. титуловани преводачи в България. За целта сегашните Съюз на преводачите в България и Асоциация на преводачите в България се сливат („Съединението прави силата" - така си е; докато няма единство, отделните браншови организация ще защитават само собствените си членове, а не всички преводачи в страната). Примерна дефиниция: „Квалифициран преводач е преводач с висше образование и опит, доказан с брой преведени страници (не смятам, че провеждането на изпит е решаващо, нито годините стаж, защото не е важно колко време е работил преводачът, а какво е изработил, вж. т. 7; висшето филологическо образование също не е решаващо според мен, вж. статията ми „Люта битка ..."). Съюзът е отворен за нови членове (вж. пак т. 7 по-долу).
5. Преводаческите агенции се освобождават да извършват дейността си, без да сключват никакъв договор с МВнР и без да се съобразяват с изискванията на Съюза на преводачите за професионалната квалификация и опит на преводачите си, обаче ако техните преводачи не са членове на Съюза на преводачите, нямат право да се подписват под клетвена декларация, т.е. нямат право да извършват официални преводи. Това означава, че ако на дадена преводаческа агенция се наложи да извърши официален превод, тя трябва или да разполага с квалифициран преводач (член на Съюза на преводачите) на трудов договор в тази агенция, или да потърси услугите на такъв за конкретната поръчка, при което преводачът, а не агенцията определя цената на превода. Интересите на преводаческите агенции на свой ред се представляват от единна браншова организация („Съединението прави силата" - така си е; докато няма единство, отделните браншови организация ще защитават само собствените си членове, а не всички преводачески агенции в страната)
6. Законодателните органи внасят поправки в съответните закони, където е употребена разнородна терминология, имаща отношение към преводи и преводачи (вече съм насъбрала сума ти закони и директиви, където се срещат "сертифицирани преводи", "легализирани преводи", "заверени преводи", "лицензирани преводи" и пр. объркваща терминология - голям труд ще падне, докато се унифицира терминологията, но трябва, няма да се излагаме, я :)
7. Вместо да се подлагат на изпит за 2-3 часа, което е крайно недостатъчно, за да се гарантира, че даден неопитен, току-що започващ преводач може да се нарече професионален и опитен, новите (младшите) кандидат-преводачи се прикрепват към опитните (старшите) преводачи, за които превеждат на сравнително ниска цена, докато се ошлайфат и съберат около 250 страници проверен и редактиран превод (редакцията се извършва в тандем с опитния, старши преводач). След като събере около 250 стр., младшият ги предава в единния Национален съюз на преводачите и моли да бъде приет в редиците на опитните, квалифицирани, професионални преводачи. При одобрение, получава уникален номер, под който се вписва в регистър на опитните, квалифицирани, професионални преводачи и му се издава членска карта. Печата той си поръчва сам - с трите му/й имена и уникалния номер на признат преводач. Оттам насетне може да подава заявления да бъде изпитан - но само по собствено преводаческо желание - за специалност, в т.ч. устен съдебен заклет преводач. Или пък литературен, конферентен, медицински, технически, морски, юридически и пр. области на превод. За целта ръководството на Съюза се обръща към своите членове с молба да подготвят изпитни материали и провеждат изпита за присъждане на специалност.
На свой ред единната браншова организация на преводаческите агенции изработва правила за легигимност на преводаческите агенции, като по този начин се парират опитите на "помиярите" в бранша (т.нар. гаражни агенцийци, които се опитват без никакви инвестиции в бизнеса да реализират бързи печалби за година-две, като измамят колкото се може повече преводачи и други агенции, след което изчезват безследно).
|
Няколко идеи за промени в преводаческия бранш
