|
Отвори се и втори фронт - интервю с две преводачки:
Закон за преводача щели да творят. С изпити да ни "сертифицират". Заприличаха ми на героите от романа "Гадове са всички" , стр. 106:
"И така, превод на документ, извършен от квалифициран, професионален преводач, който стои зад него и отговаря персонално за качеството му с опита и познанията си, ЧИСТО И ПРОСТО СЕ ЗАВЕРЯВА чрез самото му подписване под декларацията за верността му. И нищо повече ли? Нищо повече! Стига, бе! Да, бе! И ще ви кажа защо – пак заради проклетият чл. 290 от НК. Но да речем все пак, че някоя българска институция (или учреждение, канцелария, деловодство и пр. административни щабове за контрол на популацията) изпитват трудности да вдянат що е това Наказателен кодекс и персонална отговорност на преводача и упорито настояват да накачулят връз този преводач контрольор до контрольора майно льо. С тях кво прайм ся? Имаме отново два варианта:
I. Просвещаваме ги кротко и търпеливо. Един живот не стига за това.
II. Съобразяваме се с маниакалната им подозрителност и страх да не си загубят работата, ако не изпълнят разпоредбите на някакви разпоредби и правилници, чието съдържание нито им е ясно, нито имат умствен капацитет да си го изяснят. Затова настояват всеки превод да мине през привичния им процес на заверка до заверката, майно льо. В мозъка им е пълна каша от объркани – не от тях, горките – понятия, като например „лицензиран превод”, „оторизиран превод”, „легализиран превод”, „официален превод”
„Моля, представете сключен договор с Външно! Нямате, така ли? И какъв е тогава този превод? Не го приемаме, докато не представите договор с Външно! И за по-сигурно – донесете ни договора плюс удостоверение от Външно, че имате сключен договор с тях! В противен случай не можем да приемем превода на документа, защото не може да се докаже, че е извършен от „оторизирано” лице!”
и като ви изгонят да вървите да заверите превода си „както си му е редът”, знаете ли какво си говорят зад гърба ви? Нещо такова, примерно:
„Диплома от Софийския имал, хм! Че тя може да е фалшива таз диплома! Може да е купена! Ако не е нито едното, нито другото, може някой да му е писал дипломната работа, колко му е! Ами, той сам си я е преписал отнякъде! Ами знайш ли дали некой нее му ходил на изпитите, преоблечен там, дегизиран, с разни жици в ушите? Ба, големи мошеници са тия интелигенти, шъ знайш, само са праат на учени! Нищо не разбират от правилници и наредби тия! Пък все много знаят да приказват!”
Най-забавно става сега с навлизането на чуждицата „сертифициран превод”. Ето как държавните и общински администратори биха могли да „тълкуват” този модерен термин:
„Абе какъв шъй тоз „сертифициран превод”, да знайш? Амиии, (почесване по темето, последвано от замислено бръкване в носа), какво да ти кажа, сегаа... Чекай, шъ питам началството. (след разговора с шефа) А-а-ха-а, туй знайш к’во било? Превод, извършен от сертифицирана агенция за преводи! Така ли бе? (вариант: Така ли, ма?). А-а, сега вече ми се изясни (с ударение на „я”).”
Там, където цари невежество и неуважение към интелектуалния труд и персоналната отговорност, процъфтяват евтините рекламни трикове и заверки с презаверки и препрезаверки до посиняване.
|
Re: Люта битка между агенцийките и преводачите [re: Rasheda]
