Май постингът Ви се отнася само до заклетите преводачи на документи.

Британската процедура преди 15-20 г. бе да направиш пробно преводче у дома, да го пратиш на въпросната агенция и -- като те приемат -- да "самоудостоверяваш" всяка страница от преводите си с кратко текстче, спуснато от агенцията и подписано от теб. Правил съм писмени преводи така главно с нотариално-езиково бюро ("Scrivener Notaries") "Де Пинас", но и с други. Фактът, че днес намирам едва шест такива фирми из Лондон красноречиво говори за това доколко британците се занимават с книжа и бумащини. (Те затуй са и на това дередже, де!)

Устните преводи (с полиции, вътрешно министерство, гранични власти и митницата) пак бяха въпрос на това "да отидеш и да те харесат" и толкоз. Вярно, всеки две-три години имаше разни тъпички двудневни курсове, на които лелки-лекторки от университети ти дават акъл как да си измислиш собствена стенографична система, че да ти вървял консекутива уж по-лесно и да си имал доказателства за казаното. Ние преводачите ги вземахме на подбив от самото начало и те в рамките на час най-много си признаваха, че правели курсовете за парите и всички отбивахме номера по обичайния начин -- свалки, кафета, цигари и неминуемото раздаване на по една тапийка накрая... И сам Бин Ладен да дойдеше, никой нямаше да го разбере кой е.

Май напоследък са ги поналегнали по-здраво, обаче.

Редактирано от ckипaджиятa на 09.05.12 11:26.