Конкретно за руския - не беше толкова сложно да се сети човек, след като каза, че си полагала изпит руски-норвежки. А на български двойно "н" се пише значително по-рядко, отколкото на руски, и правилото е едно и съвсем просто. На български е "обикновени", "общественият", за разлика от руския.

Трудно ми е да кажа кои са типичните грешки, понеже не съм си общувал толкова с чужденци, говорещи български. Все пак наистина съм забелязал затруднения с членуването у хората, в чиито езици няма такова или е доста по-различно (руски, полски (?)). Трудно е да се даде правило.
"Правилото" да се ползва като при английския е подвеждащо. Донякъде приликата е, че ако на английски се ползва неопределителен член, и на български с голяма вероятност няма да има членуване. Само че ако на английски няма никакъв член, не може да се даде универсална рецепта как би било на български.
Също така изобщо не е вярно, че подлогът винаги се членува. Например "Първият човек полетя в космоса" и "Човек лети в космоса" са изречения с практически една и съща структура от синтактична гледна точка, но виждаме, че членуването е различно поради различния смисъл, който се влага.

Бих казал, че българският има сравнително логичен набор от правила. Има и нелогични елементи, но те са сравнително малко. Съжалявам само, че не мога да посоча правила за членуването.

Една евентуална помощ при членуването би могла да е следната. Задпоставеният член на български идва от едни определителни местоимения в старобългарския. Затова мисля, че ако на руски в съответното изречение може да се каже "тот человек", "та женщина" (в съответните падежи), тогава и на български може да се членува. Но това е само предположение, не съм го анализирал внимателно.