Но съм се убедила, че във всички видове отношения - и лични, и професионални - най-добре и най-правилно е да се разговаря
Дени е разговаряла, но без полза. Правят се, че не я чуват. Тя със сигурност не е рязка, затова и позволява да й се качат на главата. Иначе търпението е хубава черта, но също трябва да има някаква мярка. Да дам един пример със себе си. Имах да получавам един дребен хонорар от фирма Х, преводът го правих през март. Чаках, чаках пари, но така и нищо не дочаках. Започнах да напомням (неудобно е да напомняш за дребни суми, всички смятат, че не си опрял до тях). Няколко пъти питах какво става. Помолиха ме да почакам още една седмица. Мина седмицата - пак нищо. Отново писах. Най-накрая си получих парите през август. Когато ми дадоха следваща поръчка, изрично помолих в имейла с готовия си превод да се разплащат с мен в края на всеки месец. Изобщо никой не ми отговори.
Та при мен търпението е безкрайно, но и това не е хубаво. Свикват, че точно с теб могат не бързат, че точно ти не си опрял до тези пари, че точно ти си търпелив и любезен и няма да създаваш проблеми. Та най-добре е човек да се придържа към някакво средно положение на поведение.