Интересно мнение, с което да се отвори обсъждане.

Аз пиша за възприета конвенция, според която преводът на заглавия на периодични издания, имена и т. н. отпада. Вие пишете за осведомяване на читателя относно смисъла на дадено заглавие (име), евентуално на първо споменаване, евентуално в препратка под черта.

Сега -- наистина е любопитно да открием, че арменското име Ованес е еквивалент на Иван, или че немското Емануел е като българското Манол, но в практиката тези обяснения по-скоро отпадат.

Ако става въпрос за практика, то аз забелазвам от страна на български преводачи (и клиенти) желанието да превеждат _всичко_. Така, свикнали сме да приемаме наименованието "Таймс" без да го превеждаме ("Времена" -- е, освен евентуално в препратка за особено любознателните), но сакън да не би наименованието "Сега" да остане без превод ("Now", както уви съм го виждал). Така обаче 1. се губи реципрочността; 2. се пренебрегва конвенцията, чието спазване -- както това на всяко правило в граматиката и стилистиката -- е осезателен показател за усвояване на дадено интелектуално равнище.