Именно. Да дам веднага конкретен пример. Една от най-близките ми приятелки, която не е с филологическо образование, се нави да превежда книгата на някакъв тибетски лама. Още като чакаше книгата, ме попита може ли от време на време да разчита на помощ от мен. На минутата й отговорих положително, казах й, че може да се обажда за помощ по всяко време. НО - тя се съобразява с мен, и никога няма да постави условие от типа на: "Ами, знам, че си страшно заета, ама сега просто трябва да ми преведеш тия /еди-колко си/ страници, защото сме приятели". А на мен през ум няма да ми мине да й кажа: "Тая помощ струва толкова и толкова".
Между другото, онзи "симпатяга" пак ме потърси вчера по скайпа, за да ми каже, че в крайна сметка превод на английски нямало да е нужен. Добре, обаче се пита в задачата: Ако аз бях поела този превод и бях започнала работа по него, какво щеше да стане? То е ясно какво, де - щях да загубя сума време и да пострадат другите ми поръчки. А отсреща шеше да се чуе само едно: "Благодаря, ама то се оказа, че нямало нужда"... и толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите