ориентация.

Нас едно време ни правеха учители. Няма такова животно като специализация за преводачи.

Имаше в английската и в руската филология някви измислени дисциплини като "Теория на превода" и един спецкурс (даже без зачот, да не говорим за изпит) по "Проблеми на превода".

Лектори са ти сдухани бабички, нереализирали се в никъф план, даже в семеен, сумирали някакъв сбор от правила в занаята и издали учебник. Ура!

Аз се зарадвах в 1984 или 1985, че ще ни въведат дисциплини като семантика и семиотика, а 95% от колегите не бяха и чували тези думички преди това. О, ужас! О, ад! Учебната ни програма се увеличава с още два изпита!!!

П.П. Сори, забравих. Няма лошо третокурсници да превеждат. Зависи какво, обаче. Дори трябва да се поощряват такива деца. Аз превеждам за мангизи от 15-годишен, при това за скапания съюз на преводачите. Но както лелките, които раздаваха преводите, така и аз внимавах какви поръчки приемам. А хонорарните листове ги издаваха на името на семейния приятел, който ме въведе в занаята, щот... нали, малолетен съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ABe на 24.03.10 14:42.